Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Неотложна е — вяло отговори той. — Още сливи?

— Не, благодаря. Знаеш, че разбирам от някои неща, Морган. Бих могла да помогна.

— Не, не и по отношение на този проблем, скъпа — твърдо каза дукът. — Но може би ще ми бъде от полза, ако ми отговориш на няколко въпроса, свързани с ремонта на къщата.

— Какво искаш да знаеш?

— Ти ли наемаш всеки работник, или мистър Уолш?

Алиса помисли малко.

— Аз се занимавах с по-голямата част. Мистър Уолш доведе само мазачите и художника, който нарисува стенописите в трапезарията и на втория етаж.

— Откъде ги нае?

— Всички са от града или от съседни имения.

— Имаше ли сред тях хора, които не са местни? Хора, които ти лично не познаваш?

— Не мисля. Ще трябва да прегледам още веднъж списъка с имената, но съм почти сигурна, че всички са от околността.

— А тези, които доведе Уолш? Той познава ли ги?

— Не знам. Уверена съм, че е работил с художника и друг път, защото говореха за стенописа в семейната църква на лорд Томъсвил, нарисуван тази зима. Също и за двама от мазачите. За останалите не бих могла да кажа нищо. — Алиса въздъхна. — Ако все пак решиш да ми кажеш какво търсиш, бих могла да ти дам по-пълна информация.

Дукът претегли добре думите си, преди да заговори:

— Оставих плика, който видя в старото бюро, последния път, когато бях в Уестгейт Менър. Имам причина да считам, че някой го е открил, прочел е съдържанието и е продал доста ценна информация. Можеш ли да направиш предположение, кой би могъл да бъде?

— Не — каза тя, напълно изненадана. Какво ли криеше този плик, за да иска някой да го купи? Алиса хитро наклони глава. — Сега разбрах дори по-малко, отколкото преди обяснението ти.

— Съжалявам. Не искам да съм толкова загадъчен. Трябва да ми вярваш, че ако не знаеш, за теб ще е по-добре.

Алиса се изплаши от сериозния му тон.

— Ти не си в опасност, нали, Морган?

— Не — увери я той, развълнуван от загрижеността й. — Но ще е полезно да знам кой е имал достъп до бюрото.

— Всеки в имението би могъл лесно да влезе в библиотеката. Някой бил ли е изпратен специално, за да търси тези документи?

— Може би — отговори Морган, впечатлен от схватливостта й. — Но аз мисля, че този някой случайно е попаднал на съдържанието на плика. Решил е, че е ценно, и е намерил купувач.

— Какво точно имаше в плика, Морган? — весело попита тя. — Карта на съкровище? — Видя намръщеното му лице и продължи: — Уверявам те, че хората, които съм наемала, са местни жители и лично ги познавам. Единствените чужденци бяха ангажирани от мистър Уолш. Само той би могъл дати даде информация. Остават Тристан и Каролайн.

— Всичко е възможно — отговори мрачно дукът.

— Не и Тристан — прошепна ужасено Алиса.

— Разбира се, че не — побърза да я увери Морган. — Но Каролайн е можела да доведе много свои познати в имението. Спомняш ли си да са идвали някои си Хенри и Маделин Дюпон.

Алиса се вцепени при споменаването на познатото име Дюпон.

— Никога не съм ги виждала, а и Каролайн, и Присила рядко ме безпокояха по време на посещенията си тук. Всъщност аз бях много заета. Мистър Уолш ги забавляваше. Единственият човек, за когото ми спомена архитектът, е Гилбърт, братът на Каролайн. Бил много просветен човек, според мистър Уолш.

Морган кимна и се опита да осмисли информацията. После каза:

— Ако ме извиниш, скъпа, ще отида да прегледам папките, които ми даде днес.

— Сега? — зелените й очи потъмняха.

Вярно, че те не бяха младоженци в пълния смисъл на думата, но все пак да направи подобно нещо в сватбената им нощ!

— Да, сега — отговори той. — Ти си лягай. След малко идвам и аз.

Алиса бе наранена, но не искаше да изглежда заядлива и го остави на спокойствие. Влезе в спалнята си и седна пред огледалото. Бързо разпусна косата си и енергично разтърси глава. Огледа се за гребена, но не успя да го открие. Потърси го из стаята и тогава забеляза, че много от личните й вещи липсваха. Излезе, за да потърси Мейвис.

— А, ето те и теб — внезапно се появи бавачката пред нея. — Права бях, като си мислех, че ще сбъркаш стаята.

— Не разбирам, Мейвис.

— Нали ще спите в спалнята на господаря, Ваша светлост!

— О! — възкликна Алиса и топлина заля сърцето й.

— Хайде, елате с мен, Ваша светлост, не трябва да карате съпруга си да чака.

Алиса ококори очи.

— Милостиви небеса, Мейвис! Спри да ме наричаш Ваша светлост. Само защото се омъжих за дука, не означава, че съм станала нещо по-особено. Аз съм си същата. — Погледна към корема си и продължи: — Може би съм по-достойна за уважение, отколкото вчера, но съм същата жена.