Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Откъде е тази рокля?

— Харесва ли ти? — попита Мейвис, обезпокоена от въпроса. — Сама я избрах. Нямаше много време и голям избор, но аз си помислих, че е прекрасна, още щом я видях.

— Купила си я за мен?

— Аз я избрах — поправи я Мейвис. — Дукът я плати. Сега доволна ли си?

— И аз не бих направила по-добър избор, Мейвис — отговори честно Алиса. — Но къде я намери?

— В града. Отидох в скъпия магазин за дрехи, където пазаруват заможните благородни дами. Дукът ме изпрати с поръчката веднага след като си се съгласила да се омъжиш за него. Каза ми да купя каквото смятам за необходимо, без да се съобразявам с парите. Нед ме закара с новата карета на лорд Тристан.

Алиса се засмя, като усети гордостта в гласа на Мейвис. Не бе сигурна какво е зарадвало повече бавачката — да пазарува в снобския магазин или да се вози в каретата.

Нервно помогна на Мейвис да й облече роклята и най-накрая въздъхна облекчено, като видя, че й стои чудесно — придаваше цвят на бледото й лице и прикриваше бременността. Последно оправяне на къдриците и бе готова.

Морган я чакаше в началото на стълбите и тя се зарадва на одобрението в очите му при появата й. Когато се приближи до него, той й подаде букет от рози, привързани с бяла сатенена панделка.

Красивият букет довърши тоалета й и тя изглеждаше като всяка друга сияеща булка.

— Готова ли си? — попита дукът с плътен глас.

Тя леко кимна. Въпреки че той бе облечен в същите дрехи, които носеше и през деня, бе толкова хубав, че сърцето й заби учестено. Бяха се погрижили за облеклото му: ризата и панталоните — изгладени, ботушите — лъснати.

Влязоха в малката галерия и Алиса възкликна при вида на преобразената стая. Меката светлина на свещите създаваше магическо очарование, подсилено от упойващия мирис на цветята, които сякаш бяха навсякъде. В камината гореше весел огън, големите цепеници пръскаха искри с пукот.

Алиса забеляза малкото хора в стаята и почувства, че смелостта й се възвръща. Освен Мейвис, която вече подсмърчаше, Пъркинс и Нед, присъстваха още двама непознати джентълмени. Морган представи първия като мистър Потс, магистрат, който щеше да оформи документите по венчавката. Другият беше свещеникът отец Хароу. И двамата живееха в Уинчестър, на двайсет мили северно от Уестгейт Менър, което й обясни защо не ги познава.

Дори и да бяха впечатлени от състоянието на булката, никой от тях не го показа. Алиса разбра, че Морган ги бе информирал предварително. Тя му бе благодарна, че я бе спасил от затруднението. Едва ли щеше да й стигне кураж да се изправи пред Отец Джеймисън с корема си и да повтори брачните клетви.

Всъщност церемонията бе много кратка. Морган и Алиса застанаха пред свещеника, гостите се приближиха. Само мистър Потс стоеше встрани, като не искаше да нарушава интимността на момента.

Алиса се вслушваше в силния глас на Морган, докато той произнасяше думите след свещеника, и си даде мълчалив обет да направи така, че той никога да не съжалява за решението си. Златният пръстен натежа на пръста й и тя почувства някаква особена топлина в момента, когато Морган го постави и тя удивено погледна към ярко просветващите диаманти и сапфири.

— Можете да целунете булката — завърши отец Хароу и Морган бе много доволен, когато Алиса се обърна и прие прегръдката.

Той целуна нежно устните и погали бузата й.

Мейвис се разхълца гласно. Алиса се усмихна и отиде до старата си бавачка, за да приеме поздравленията й. После прегърна Пъркинс и Нед и стисна ръцете на мистър Потс и отец Хароу.

Икономът погледна към дука и получи знак да отвори бутилка шампанско. Гостите вдигнаха тост за здравето и щастието на младоженците.

След като изпразниха още една бутилка, всички се оттеглиха, като оставиха Морган и Алиса сами!

— Не знам как си успял да свършиш всичко това само за няколко часа — тихо каза Алиса. Чувстваше се странно нервна и срамежлива насаме със съпруга си. — Беше много мило от твоя страна да уредиш присъствието на непознати хора като мистър Потс и отец Хароу. Благодаря.

— Не ми отне много време — обясни Морган. — Имах късмет да открия и двамата по домовете им. Стори ми се, че ще е по-добре, ако поканим свещеник и магистрат от друга енория. — В гласа му се прокраднаха весели нотки. — Но искам да си призная, че не ми допадна идеята да те заведа чак до Гретна Грийн.

— Да, чувала съм, че в Шотландия е много студено по това време на годината. Но ми се стори, че забелязах отсъствието на някои хора. Да не би мисис Робъртс да е била заета тази вечер?