Алиса почувства как устата и пресъхна, и се примоли:
— Побързай, Морган!
— Те вече ни видяха, Алиса. Единствената ни възможност е да се държим предизвикателно.
— О, господи! — Алиса преглътна конвулсивно, за да преодолее буцата, заседнала в гърлото й.
— Кои са? — спокойно се заинтересува Морган. Невъзмутимото му поведение само засили безпокойството й и тя замачка нервно края на наметалото си.
— По-възрастната е лейди Робъртс, по-младата — дъщеря й Сесил. Запознах се с тях преди няколко години на местния панаир. Лейди Робъртс е известна като най-голямата клюкарка в областта.
— Мислех, че честта принадлежи на мисис Стратън.
Алиса въздъхна:
— Не е смешно, Морган. Знаеш, че не мога да се срещна с тях. Моля те да вървим — прошепна младата жена.
Дукът потупа ръката й успокоително и остана на мястото си. След малко двете дами ги доближиха съвсем.
Алиса пое дълбоко дъх и със свободната си ръка прихвана краищата на наметката си, за да се скрие по-добре. Морган още по-здраво стисна другата й ръка.
„Може би те ще отминат, без да ме забележат“ — каза си Алиса, без да вярва в подобно чудо. Тя извърна глава и съсредоточи вниманието си върху копринените и сатенени платове, изложени на витрината на съседния магазин. И тъкмо когато реши, че желанието й се сбъдва, Морган заговори:
— Добър ден, дами — започна той с най-приятния си глас. После елегантно се поклони с шапка в ръка. — Не съм имал честта да се запозная с вас. Би ли ми доставила това удоволствие, скъпа?
На Алиса й се прииска да го убие. Тя го гледаше втренчено в красивия профил, зашеметена от неговото безочие. Настъпи очакващо мълчание и с пребледняло лице, тя най-после каза:
— Лейди Робъртс, Сесил, мога ли да ви представя Негова светлост, дука на Гилингам?
Физиономията на лейди Робъртс се вкамени от изненада. На Алиса й се стори, че дамата е съвсем наясно с нейното положение и би желала да я избегне. Само че как да направи подобно нещо, когато пред нея стоеше един дук. В края на краищата, тя реши да се престори, че всичко е наред, и след като се поколеба за секунда, прие запознанството. Сесил, явно неосведомена за ситуацията, направи кокетен поклон и се загледа в дука прехласнато. Бе запленена от външния му вид, но още повече от титлата. Изкикоти се и примигна закачливо. Алиса почувства гаденето да се надига отново в стомаха й.
Тримата си размениха още няколко безсмислени фрази, докато Алиса стоически чакаше, едва си поемаше дъх и не смееше да мигне, вперила поглед напред.
След цяла вечност разговорът свърши. Лейди Робъртс и Сесил си взеха довиждане, като дамата определено пренебрегна Алиса, и си тръгнаха.
Морган веднага пусна ръката й.
Младата жена трепереше цялата и го гледаше право в очите. Той твърдо отвърна на погледа й. Алиса почувства как хладна вълна облива сърцето й, загърна се плътно с наметалото, сякаш да защити себе си и детето, и се отправи към каретата. Качи се някак си, сама, без помощта на дука.
Най-накрая каретата потегли.
Алиса хапеше устни в безмълвна болка. Опита се да потисне сълзите, но не успя. Разочарованието и срамът надделяха и тя избухна в плач. Така и не забеляза, че бяха спрели.
— Моля те, не плачи, Алиса!
До болка познатият глас пресуши сълзите и пробуди гнева.
— Защо ги спря? Те, почти ни бяха отминали. Нямаше да говорят с мен, ако си бе замълчал.
— Вече ни бяха видели. Не можех страхливо да отмина.
— Страхливо? Да не би да си си загубил ума? Знаеш ли какво преживях през последните месеци? Превърнах се в затворничка, само и само да предпазя детето си от хищните им очи.
— Алиса, сърце мое, не се разстройвай толкова — молеше я Морган.
Пресегна се и нежно избърса сълзите. Но жестът я разгневи още повече.
— Махай се — изплака тя и го заудря по ръцете. — Не ме докосвай!
— Алиса, спри! Трябва да се успокоиш!
— Не, няма да се успокоя! Видя ли израза на лицето й? До довечера всички ще знаят как тя и скъпоценната й дъщеря са срещнали дука на Гилингам. С бременната му курва!
Морган трепна при последните думи, но я остави да излее гнева си.
— Не ме е грижа за моето собствено унижение. Знам коя съм и каква съм — една паднала жена, която никой не би приел в обществото. Но детето ми не заслужава това. Аз направих толкова много, за да защитя детето си, нашето дете! А ти, ти разруши всичко, като застана насред улицата и обяви, че аз, Алиса Карингтън, нося копелето ти. И дяволът не би постъпил така, Морган!
Читать дальше