Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Ох! — възкликна Алиса, също несигурна, че той казва истината.

После си припомни яростната му реакция и изненада и реши, че той наистина не е знаел за бременността й.

— Какво мислиш да правиш? Къде ще отидеш? — попита Морган.

— С Мейвис ще се преместим в Корнуол. Сестра й Луис любезно се съгласи да ни подслони, докато родя. След като бебето се появи, се надявам да си намеря работа и да се установим там.

— Как ще се издържаш?

— Когато се почувствам достатъчно добре, ще започна работа. От пенсията на Мейвис ще плащам наема. Надявам се да изкарвам достатъчно за прехраната.

Той затвори очи, за да изтрие гледката за нейното самотно съществуване в борба за оцеляване с незаконното дете. Това нещо не можеше да се случи. Не и докато той бе жив.

Морган въздъхна дълбоко, погледна я и забеляза тъмните кръгове около очите, които й придаваха още по-измъчен вид. Тя нямаше да издържи още дълго на подобно напрежение. Трябваше да отложи разговора за по-късно. Всъщност не бе останало нищо за обсъждане. Той вече бе решил какво ще предприеме и никой на този свят не можеше да го разубеди. Щяха да се оженят, разбира се. Незабавно. Но не бе убеден, че тя не се опитва нарочно да скрие от него състоянието си. Бе сигурен, че гордостта й я възпира да се отдаде на чувствата си и може би нямаше да иска да се омъжи за него. Бе му отказала веднъж. Бъдещите й планове явно не включваха Морган Аштън. Беше му ясно, че ако не поеме нещата в свои ръце, ще загуби и нея, и детето.

Алиса го разглеждаше смело и открито, като се мъчеше да разбере за какво мисли този мъж. Бе я изслушал без всякакъв коментар. Радваше ли се за бебето? Искаше ли то да стане част от собствения му живот? Всичко, което тя знаеше, бе, че той е човек на честта и отговорността. При всички случаи щеше да предложи финансова помощ. А тя не бе сигурна, че ще понесе унижението. Но трябваше да го направи и да не мисли сега за това.

— Ако не си тук да разговаряме за детето, тогава защо?

Даваше му чудесна възможност да смени темата и да получи необходимото време, за да я подготви и съобщи решението си.

— Дойдох да свърша нещо неотложно, което изисква съдействието ти. Ще дойдеш ли с мен в къщата?

Тя кимна и двамата тръгнаха бавно в напрегнато мълчание. Влязоха в библиотеката и Алиса се настани на елегантен златист стол с резбовани крака. Изглеждаше странно, кацнала на него с големия си корем, но преднамерено избягваше ниските удобни кресла, от които трудно ставаше.

Морган остана прав с кръстосани пред гърдите ръце. Не бе сигурен откъде да започне. Важната мисия, заради която бе дошъл, сега изглеждаше незначителна в сравнение с личната драма в живота му.

— Каза, че имаш нужда от помощта ми — започна Алиса, като се надяваше, че разговорът няма да трае дълго.

— Да — каза бавно дукът, като се опитваше да събере мислите си. — Трябва да видя документацията, която водиш за ремонтните работи. Необходим ми е списък на всички, които са били наемани. Доставчиците също.

— Има ли нещо нередно? — попита тя, объркана от искането му. — Мислех, че Тристан е доволен от начина, по който ръководя нещата.

— Проблемът не е в теб, уверявам те — отговори дукът. — Моята молба няма нищо общо с работата ти.

— Държа документите в кабинета. Ще ти ги дам веднага.

Преди той да успее да възрази, тя бе станала и бързо излезе.

Върна се след няколко минути и му подаде три големи папки.

— Това е списъкът с имената, свършената от всеки работа и получената заплата. Тук са доставчиците на мебели. Ще забележиш, че не всичко от поръчаното е пристигнало. В третата папка са онези, от които сме купували материали — тухли, гипс, дърво. Това ли е всичко?

— Да, точно от това имам нужда — отговори Морган с възхищение от четливо изписаните, подредени страници. — Но има още един проблем. Спомняш ли си какво е станало със старото дъбово бюро, което бе тук?

— Бюро? — с най-невинен глас попита Алиса. Защо му трябваше да се интересува? Той едва ли бе забелязал съществуването на подобна вещ. — Всички стари мебели бяха пренесени на тавана.

— Вече проверих там. Няма го.

— Бюрото не е там? — повтори в недоумение тя, после сбърчи вежди, сякаш се опитваше да си спомни. — Мисля, че не знам къде би могло да бъде.

Но Алиса бе лош лъжец. За малко Морган едва не си помисли, че между нея и Фолкън съществува някаква връзка. После се надсмя над хрумването си. Та тя изглеждаше толкова разтревожена.

— Има ли нещо, което не ми казваш, Алиса? — меко попита той.