Ейдриън Басо - Интимно предателство

Обърна се да се върне при Пъркинс, но икономът вече стоеше пред него.

— Мога ли да ви помогна, Ваша светлост?

— Да, Пъркинс. Къде е бюрото, което стоеше ей там, под оня прозорец? — посочи той към центъра на стаята и се опита да събере мислите си. — Нали това е библиотеката?

— Да, Ваша светлост. Миналия месец поставиха нови мебели.

— Разбира се — прекъсна го Морган, като си спомни изведнъж. — А старото обзавеждане трябваше да отиде на тавана. Можеш ли да ми покажеш?

Мълчаливо отидоха до таванското помещение. Около двайсет минути дукът обикаля между спретнатите редици от мебели, докато Пъркинс го чакаше безизразно до вратата. Морган успя да се удари няколко пъти в ниските корнизи и гласно кълнеше безплодните си усилия. След още десет минути търпението му се изчерпа. Почувства главоболие и раздразнение.

— Няма го, Пъркинс — каза най-после той. — Само тук ли складирате стари мебели?

— Да, Ваша светлост.

— Може би точно това бюро е преместено в друга стая?

— Не мога да ви кажа със сигурност, Ваша светлост — отговори икономът, който знаеше много добре какво се бе случило с бюрото.

Морган сви устни. Пъркинс отговори на изпитателния му поглед, без да трепне, но дукът можеше да се закълне, че старият човек лъже.

— Сигурен съм, че лейди Алиса ще знае какво е станало. Съобщи й, че я чакам в салона за гости.

Тогава забеляза паниката в очите на иконома.

— Както ви казах вече, Ваша светлост, лейди Алиса не се чувства добре и не приема посетители.

— О, но мен ще приеме, Пъркинс — тихо и твърдо каза дукът. — Дори и ако трябва сам да я извадя от стаята й.

Пъркинс разбра, че не може да направи нищо, и го последва по петите. Морган спря в коридора на втория етаж и огледа затворените врати.

— Коя е нейната, Пъркинс?

— Тя не е в стаята си, Ваша светлост.

В лявата част на устата му затрептя нерв и дукът си наложи голямо усилие да сдържи гнева си.

— И къде е тя, Пъркинс?

Икономът обмисля положението няколко секунди. Лоялността му към Алиса не подлежеше на съмнение, въпреки че нямаше да работи за нея още дълго време. Старият човек бе много разстроен, когато тя му разказа за състоянието си, и той се закле, че ще й помогне с каквото може. Но сега, когато стоеше, и с инат се взираше пред себе си, той разбра, че нищо на този свят няма да спре Морган Аштън да види Алиса.

— Тя е в южната градина с Мейвис, Ваша светлост — прошепна Пъркинс. — Излезте от галерията и тръгнете към розовата градина, после завийте надясно.

Морган вървеше в мекия есенен ден и усещаше как гневът му намалява с всяка стъпка. Нямаше причина срещата им да бъде неприятна. Щеше да остане за кратко и да свърши работата си възможно най-бързо — да вземе информацията, от която се нуждаеше, да открие старото бюро и да потегли към Лондон.

Спази указанията на Пъркинс и мина покрай разцъфналите рози. После чу гласа на Алиса, но все още не различаваше думите й. Най-накрая я забеляза в подножието на хълма да стои в началото на една зеленчукова леха. Беше с гръб към него и първото нещо, което видя, бе разпуснатата й коса. Гъстият водопад от медни кичури падаше до кръста. Младата жена продължаваше да бъбри с Мейвис и се навеждаше от време на време да откъсне по нещо и да го сложи в кошницата. Напълни я и се обърна, за да почисти ръцете си.

В този момент вятърът духна по-силно, развя полите на дрехата й, после я прилепи към тялото й и Морган едва не падна по очи — широката рокля вече не скриваше наедрялото тяло и тайната в него.

Минаха няколко дълги минути. Той стоеше, парализиран от гледката на бременната жена. Бе шокиран. Мускулите му се схванаха от напрежение, хиляди въпроси се щураха из главата му.

Тя не се бе обадила. Вълна на собственическо чувство заля съзнанието му, когато спря отново поглед на издутия корем. Неговото дете растеше там. Продължаваше да стои неподвижен и да съзерцава тялото й, обещаващо нов живот. Живот, който той бе създал и който щеше да му бъде отнет, ако съдбата не го бе довела тук.

Какъв глупак бе! Тя беше обещала да му пише, ако разбере, че е бременна. И той й се бе доверил. А сега разбираше, че тя бе предала доверието му.

Алиса чу, че някой идва, и се обърна, като очакваше Нед или Пъркинс. Но видя Морган и застина, после премигна няколко пъти, като не вярваше на очите си. Толкова много безсънни нощи бе прекарала да си представя срещата им. Сега не знаеше дали този мъж е истински, или сънува. Но видението се приближи и заговори: