Ейдриън Басо - Интимно предателство

Морган се съгласи със смях.

— Неслучайно нейният герб е гравиран върху камъка над главния вход.

— Все още се надяваме да се настаним в Уестгейт Менър преди Коледа. Каролайн иска да изчакаме, докато всичко приключи. Много от познатите ни вече си отпътуваха за именията, но за нея все има какво да се прави в Лондон — хубавото му лице се намръщи. — Надявам се, че не ти създаваме проблеми, Морган. Винаги можем да отседнем у семейството на Каролайн, ако нарушаваме спокойствието ти — нещастното му изражение показваше колко му допада тази идея.

— Не ставай смешен. Това е толкова мой, колкото и твой дом. Честно да ти кажа, доволен съм, че сте тук. Също и баба. Знаеш колко обича да бъбри с Каролайн.

— Обещавам да се изнеса оттук възможно най-скоро. Мистър Уолш вече е напуснал Уестгейт Менър и лейди Алиса наблюдава довършителните работи.

Морган усети сърцето си да трепва при споменаването на името й. Рядко му се случваше да мине и ден, без да си мисли за нея. Първо се опитваше да се убеди, че нуждата му е само физическа, но никоя друга жена не успя да привлече вниманието му. Дори и в леглото.

После си каза, че чувството му ще си иде с времето, но дяволското време се точеше твърде бавно. Липсваха му оживените разговори с Алиса, вдъхновението й към всяко нещо в живота. Понякога се чувстваше разочарован, че не получи писмо, което да му покаже, че тя носи неговото дете. Мисълта бе егоистична и жестока, но щеше да му даде необходимото извинение да нахлуе отново в живота й.

— Как е мис Карингтън? — попита дукът с възможно най-безразличен глас.

— Бих желал да знам — отговори Трис и отпи от виното си. — Последните два пъти, когато се отбих в Уестгейт Менър, тя се чувстваше неразположена. Ако не я познавах по-добре, щях да си кажа, че ме избягва.

Морган прие скептично предположението му. Не й беше присъщо подобно поведение. Тя никога не бягаше от нищо и никого. С изключение на самия него.

— Много се съмнявам — промърмори.

— Добре… може би си прав. Вероятно е попаднала в плен на моето очарование и след като се е влюбила безнадеждно, не й се иска да ме вижда, защото съм вече женен и не може да ме има.

— Не мисля, че е забавно, Тристан!

— Боже господи, Морган, успокой се. Само се пошегувах. — По-малкият брат бе изумен от гневната бръчка между веждите на дука — той изглеждаше направо бесен.

Морган прокара пръсти през косата си и въздъхна.

— Съжалявам, Трис. Малко съм разстроен напоследък.

Това бе интересно, реши Тристан, който знаеше доброто мнение на брат си за Алиса Карингтън. Трябваше да го поразпита още малко.

— Знаеш ли, често се чудя защо лейди Алиса не се е омъжила. Та тя е най-прекрасното същество — интелигентна, очарователна, забавна. Ако се облече както трябва, ще е направо зашеметяваща. — Той се втренчи в Морган и никак не се разочарова от реакцията му.

— Тя наистина е много красива — прошепна Морган и по лицето му пробягна някакво особено замечтано изражение. Беше си спомнил първия път, когато видя голото й тяло — толкова нежно, меко и всеотдайно.

И си призна, че тя му липсва. Много. Особено сега, след като бе прекарал толкова време в компанията на Маделин Дюпон, която бе просто една егоистка, търсеща богатство и титла.

Чак сега се сепна и осъзнал хитростта на Тристан, веднага прикри настроението си:

— Като знам как е израсла, едва ли ще си намери подходящ мъж.

Сигурен съм, че си прав — съгласи се Тристан, който не бе изпуснал нито една подробност от изражението и оттенъка в гласа на брат си, щом се споменеше Алиса.

Но засега това бе достатъчно. Нямаше да го притиска повече. В бъдеще обаче имаше твърдото намерение да разбере как прямата мис Карингтън е успяла така дълбоко да впечатли хладнокръвния Морган. Загадката си заслужаваше.

Огромният часовник във фоайето отброи шест удара.

— Съжалявам, но ще трябва да те оставя — каза дукът облекчен, че разговорът приключи. — Имам среща в шест и половина и не искам да закъснявам. Ще бъда готов за тръгване към операта в осем. Ако все още искате да се присъедините с Каролайн, ще ви чакам.

Беше седнал срещу лорд Касълриг и внимателно преглеждаше последните сведения от министерството. Информацията, която бе скрил в Лондон и Рамсгейт, бе стигнала някак до французите. Въпреки че брегът около Рамсгейт бе наблюдаван и не бяха забелязани подозрителни лица, Фолкън си бе свършил работата.

Морган бе пропилял много и напразни усилия да се добере до шпионина и фактът, че не бе по-близо, отколкото в началото, го изнервяше неимоверно. Бе убеден, че Хенри Дюпон работи за французите и вероятно Маделин също бе замесена. Ето защо продължаваше да поддържа впечатлението, че я ухажва. Не мислеше, че Хенри е Фолкън, знаеше само, че той може да го заведе до него. Само че досега нито дукът, нито пък хората от министерството успяваха да хванат французина на местопрестъплението или пък да доставят на властите сигурни доказателства.