Ейдриън Басо - Интимно предателство

Въпреки решението си да не слуша, Алиса не успя да преодолее любопитството си и картината се запечата в съзнанието й: „Роклята на булката, вълшебно творение от снежнобяла коприна и тафта, бе гарнирана с ръчно изплетена брюкселска дантела покрай деколтето и ръкавите. Цялата предна част над кръста бе обсипана с малки перли. В ръцете й нежно сияеше букет от портокалови цветчета.“

Пъркинс поспря, за да отпие от чая си и продължи:

„Клетвите за вярност бяха разменени в църквата «Сейнт Джордж» на Хановер Скуеър в присъствието на принца регент. Братът на младоженеца, Морган Аштън, дук на Гилингам, стоеше до младата двойка, както и Присила, сестрата на младоженката. Самият дук също бе обект на интерес заради избора му на дама по време на тържеството — Маделин Дюпон, сестра на мосю Хенри Дюпон. Може би ще станем свидетели на още една венчавка в близко бъдеще.“

Алиса едва не се задави с чая си, докато Пъркинс четеше тези редове. Представи си Морган с друга жена! Скочи и напусна, за да не си причинява повече болка. Остана сама в стаята си, отвори прозореца и се замисли дали Маделин му бе любовница. Сълзите потекоха по лицето й и в този момент тя усети движение в утробата си. В първия момент не бе сигурна какво е това, но то се повтори и сълзите й рукнаха с нова сила. Бебето се бе размърдало. Беше прекрасно, невероятно и все пак страшно. Обхвана корема си с ръце, сякаш да го защити. „Обичам те, мой малки непознати — проплака сърцето й. — Дори и ако баща ти не го е грижа за нас.“ После отново видя Морган да съпровожда красивата Маделин Дюпон.

Почукването на вратата спря сълзите й.

— Аз съм, Мейвис. Добре ли си?

Алиса пое дълбоко дъх, за да се успокои. Изтри очи и пусна Мейвис в стаята. Затвори вратата и се обърна към бавачката си.

— Времето накъсява, Мейвис. Трябва да измисля нещо.

— Не смяташ ли да почакаш до идването на дука?

Алиса й отправи тъжен поглед:

— Но той не идва!

— Не можеш да бъдеш сигурна, че…

— Стига, Мейвис. Минаха цели шест седмици, откакто пуснах писмата. Не съм получила никакво известие от него досега. Време е да погледна нещата направо. Морган е приключил с мен.

— Сигурна съм, че грешиш, трябва да му пишеш пак!

— Не! — Алиса бе категорична. — Отказвам да се унижавам повече. Ти чу статията от вестника. Намерил си е други, по-приятни начини да прекарва времето си. Аз трябва да се оправям сама.

— Знаеш, че онова беше само предположение, слухове — продължи Мейвис с опитите да й вдъхне надежда.

— Вече прекарах достатъчно безсънни нощи, за да си представям дука като баща — тъжно каза Алиса. — Мълчанието му ми дава отговора.

— О, бедното ми дете — промълви нежно Мейвис.

— Усетих детето си да се движи — прошепна Алиса с благоговение. После грабна ръцете на старата жена в своите. — Няма време за страдание, Мейвис. Това дете има нужда от мен. Заради него трябва да отхвърля всички напразни надежди.

— Какво ще правим?

— Първо ще намерим мястото, където да живеем. Мисля да се представя за вдовица, така че не може да е близо до Хемпшир.

— А парите — попита Мейвис. — Ще стигнат ли?

— Спестих всичките си заплати досега. Не е много, но ще са достатъчно за храна в началото. След колко време ще си проличи?

Тя застана пред огледалото и прокара ръце по корема си, като критично оглеждаше тялото си. Талията й се бе разширила, гърдите й напираха под тънката рокля. Но засега старата износена кафява дреха я спасяваше. Не мислеше, че някой е забелязал промяната до този момент, но дори и да беше, едва ли се бе досетил за бременността й.

Мейвис я огледа замислена.

— След месец-два няма да можеш да прикриеш корема си.

— Мистър Уолш си тръгва след три седмици. Той очаква останалата част от работата да приключи под моето наблюдение. Ако останем, докато ремонтът приключи, ще е някъде около средата на септември. Много ли ще съм наедряла тогава?

Мейвис кимна.

— Да, сигурна съм, че бебето ще се оформи.

Алиса се сви, като да се защити.

— Имаме нужда от повече време. — Тя се заразхожда из стаята, като мислеше на глас. — Винаги проверявам свършеното през деня вечер. Ако изчаквам всички да си тръгнат, преди да огледам работата им, никой няма да ме вижда. Пъркинс може да реши всеки по-малък проблем, а аз ще му давам забележките си от проверките, за да запознае хората на следващата сутрин. Мистър Уолш излиза в отпуска, Луси, Моли и Хоукинс ще отидат за няколко седмици при семействата си. Слугите няма да се върнат, докато Тристан и Каролайн не се настанят. Пъркинс остава, също и Нед, разбира се. На тях някак си ще намеря кураж да кажа истината.