Ейдриън Басо - Интимно предателство

Тя бавно отвори очи. Цветовете изглеждаха размазани, но най-после лицето на Нед се проясни пред погледа й.

— Добре съм, Нед — треперливо прозвуча гласът й.

Момчето внимателно я повдигна.

— Трябва да съм изгубила равновесие.

— Сигурна ли сте, че нямате никакви наранявания? — Нед никак не беше убеден от обяснението й. — Изглеждате ужасно бледа. Нека ви помогна да влезем вътре и да си легнете.

Мистър Уолш ги срещна на входната врата.

— Боже мой, какво се е случило? — извика той, като я видя да върви бавно, придържана от Нед. — Да не сте се наранили?

— Не, разбира се, че не, мистър Уолш. — Тя се опита да смекчи впечатлението от случилото се. — Бях несръчна и паднах, това е. Нед бе наблизо и ми помогна. Благодаря ти, Нед. — Тя нарочно се отдели от момчето и тръгна сама. Но трябваше веднага да се вкопчи в голямата махагонова маса. Опасяваше се, че те няма да й повярват и ще продължат да се суетят около нея. После почувства познатото гадене да се надига в гърлото й и се примоли двамата мъже да излязат, преди да се унижи пред тях. Затвори очи и задиша дълбоко, за да спре повръщането.

— Ще отида за Мейвис — каза Нед, докато я гледаше загрижено.

— Не е необходимо, Нед — възрази тя, но той не я послуша и бързо излезе.

Мистър Уолш й помогна да седне на канапето и й наля чаша вода. Засуети се несръчно наоколо, а на нея й се искаше да изпищи от натрапеното й внимание. Стомахът й се бунтуваше и усилието да се сдържа й костваше неописуеми мъки.

И двамата въздъхнаха облекчено, когато Мейвис влезе.

— Какво се е случило, моето момиче? Нед ми каза, че си паднала в градината.

— Преувеличил е. Просто загубих равновесие. Не знам защо е цялата тази загриженост! — Алиса ги гледаше невъзмутимо й спокойно.

— Предполагам, че си се преуморила? — реши Мейвис, но никак не хареса бледите й бузи. Момичето беше бяло като платно.

Мистър Уолш се обърка.

— Но, моля ви, кълна се, че не съм искал да се преуморява — отчаяно каза той и се наведе да я огледа по-отблизо — Но съм съгласен, че изглежда зле. Ще трябва да си почине днес. Сигурен съм, че ще се справя и без нея.

Алиса отвори уста да възрази, но предупреждението в очите на Мейвис я възпря.

— Благодаря ви, мистър Уолш — без желание каза тя. — Оценявам вашата загриженост. Ще се видим утре.

— Надявам се, че ще се чувствате по-добре — измърмори Уолш и излезе от стаята.

— Ако нямате повече нужда от мен, по-добре да се връщам на работа — съобщи Нед. — Пристигна новата карета на лорд Тристан и Хоукинс има нужда от помощ за почистването й.

Алиса се раздразни, че той не си тръгна веднага след нейното кимване, а изчака разрешението на Мейвис.

Щом останаха сами, старата й бавачка я изгледа изпитателно.

— Добре съм, Мейвис — побърза да я увери Алиса. — Не знам защо всеки прави голям въпрос от тази незначителна случка.

— Не изглеждаш добре.

— Благодаря — кисело отговори Алиса.

— Ще кажа на мисис Стратън да ти запари чай. Ще успокои стомаха ти.

— Откъде знаеш, че ми е лошо? — заекна Алиса и чак тогава разбра, че се е издала.

Мейвис присви очи и стисна устни.

— Мисля, че е крайно време да си поговорим, моето момиче. Искаш ли да ми кажеш нещо?

— О, Мейвис! — очите на Алиса се насълзиха. — Не може да е вярно.

Старата жена въздъхна. Най-лошите й предчувствия се потвърдиха.

— Само защото не искаш да е истина, нещата няма да се променят. — Тя протегна ръка и потупа успокоително Алиса. — Не си първото момиче, което разбира, че носи бебе.

— Но как ще поема отговорността за едно дете, Мейвис? — трепна Алиса, все още отказвайки да приеме реалността.

— Трябва да се надяваш, че това е основното. Аз ще бъда винаги до теб. И освен това, дукът има последната дума — заключи Мейвис хитро.

Алиса я погледна удивена. Нищо не убягваше от вниманието на старата жена.

— Не мога да се омъжа за него — каза тихо тя и съвсем не приличаше на силната, интелигентна жена, която Мейвис познаваше.

— Но ти ще му кажеш за детето, нали? — обезпокоена попита бавачката.

— Имам ли избор?

— Не — твърдо отговори Мейвис.

— Тогава ще му съобщя новината. Ще напиша писмото още днес следобед. Той ми каза, ако има нужда, да го търся в Рамсгейт или в Лондон. — Алиса безпомощно се загледа в дланите си. — Разочаровах ли те, Мейвис?

— Разбира се, че не — каза по-възрастната жена и я прегърна.

Мейвис не бе на себе си от тревога, когато Алиса й обясни, че няма да има сватба. Каквото и да се бе случило между двамата, то трябваше да се уреди незабавно. Едно дете беше на път да се роди и тя вярваше в разума и сърцето на дука, за разлика от младото момиче пред нея.