Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Не съм сигурна кога ми се случи за последен път — нежните й бузи пребледняха. — Дете? — промърмори тя и замята безумно глава. — Как ще се грижа за него?

— Ще трябва да ми съобщиш незабавно, ако разбереш, че носиш дете. Ясно ли е?

— И какво ще направиш?

Морган въздъхна тежко и потри врата си:

— Ще се погрижа за теб, Алиса. Трябва да ми имаш доверие. Искам обещанието ти, че ще ми пишеш веднага. Прати писмо до Рамсгейт Касъл или в Лондон. Пазиш ли адресите?

Тя кимна.

— И ще се наложи да пиша за нещо толкова лично в писмото?

Той помисли за момент:

— Не е необходимо да съобщаваш подробности. Просто ми изпрати лично писмо. Аз ще разбера. Обещаваш ли?

Алиса кимна отново, защото той отдаваше толкова голямо значение на този факт. А и нямаше представа, какво щеше да прави, ако наистина се появеше дете.

Дукът въздъхна облекчено и седна на малкото канапе, доволен, че бе изпълнил най-трудната си задача. Разсеяно допи остатъка от студеното кафе, а очите му не изпускаха нито за миг бледото лице на Алиса. Тя изглеждаше като в транс.

След малко дойде на себе си, осъзна, че той я наблюдава, и потръпна от неудобство.

— Аз също моля за едно обещание, Ваша светлост.

Видя, че той застана нащрек.

— Бих желала да завърша работата си в Уестгейт Менър. Мистър Уолш предвижда да подготви къщата за Тристан и Каролайн до края на лятото.

— Да не мислиш, че ще моля Трис да те уволни? — прекъсна я Морган, обиден от хрумването й, че би могъл да бъде толкова жесток.

— Знам — каза тя тихо. — Но ще ти бъде много неловко да ме виждаш тук. И затова искам да обещаеш, че няма да идваш, докато не напусна.

Лицето му остана безизразно. Дукът прикри болката от молбата й.

— Така да бъде.

Всичко бе уредено. Нямаха какво повече да си кажат.

Беше средата на май, почти два месеца след последната им среща. Дукът спазваше обещанието си и не се появи в Уестгейт Менър, но Тристан, Каролайн и Присила идваха често, за да обсъждат с мистър Уолш ремонта на къщата. Те винаги намираха време да разговарят с Алиса по време на посещенията си и да я държат в течение за последните новини относно Морган.

Каролайн непрекъснато бъбреше за всички онези прекрасни партита, които посещаваха с Тристан, и главно за бала в чест на годежа им. Особено възторжени бяха приказките й за новата й приятелка, Маделин Дюпон. Каролайн бе убедена, че французойката бе привлякла непостоянните очи на дука, и Алиса усети болезнената топка в гърдите си отново. Беше й невъзможно да седи и да слуша спокойно за безкрайния низ от балове, на които дукът и неговата прекрасна Маделин ходеха заедно. И тя започна да избягва Каролайн.

Присила, от своя страна, показваше по-голям интерес към обзавеждането на къщата и Алиса често търсеше нейната компания. Младата жена нямаше нищо против да отговаря на непрекъснатите й въпроси и когато не успяваше да я съпровожда, Присила обхождаше имението сама.

Имаше обаче много по-важен проблем от този да ревнува последните похождения на Морган. Дните и седмиците минаваха, а нямаше и следа от месечния й цикъл. Алиса се паникьоса. После реши, че причината бе в нервите, и се поуспокои. В нейния случай вярата, че няма последствия след любовните им изживявания, бе за предпочитане, отколкото мисълта за едно невинно, малко същество, което тя не би могла да осигури финансово.

Работата в имението напредваше по-бавно, отколкото мистър Уолш бе предполагал. Грижите по цял ден ангажираха мислите на Алиса. Но нощите й бяха ужасни.

Тристан идваше доста често и сам в имението. Неговото присъствие също й носеше утеха и Алиса започна да очаква с нетърпение посещенията му. Той бе внимателен и мил, винаги в добро настроение. Бог го бе дарил с остър ум. Младата жена можеше винаги да разчита, че той ще я разведри и ободри.

В една чудесна пролетна утрин градината примами Алиса с уханието на разцъфналите рози и тя се скри от работата и останалите хора. Разхождаше се безцелно сред цветята и се удивляваше на красотата, която вещата ръка на новия градинар бе създала. Вдъхваше силната сладка миризма на цветовете, които бе откъснала за стаята си. По листенцата все още блестяха кристални капки сутрешна роса. Наведе се да откъсне една жълта роза, скрита в храста, и почувства как кръвта нахлува в главата й, по лицето й се стекоха капки пот, причерня й и тя се отпусна безжизнена на земята.

— Лейди Алиса — изкрещя Нед и се спусна към нея, като видя сгърченото й тяло. — Добре ли сте?