Ейдриън Басо - Интимно предателство

Разпаленият й тон го ядоса наново:

— Не желая повече да търпя подобно детинско поведение. Ще слезеш долу, в библиотеката, с мен и ще обсъдим всичко пак, спокойно и разумно — настоя той.

— И ако откажа?

— В такъв случай ще те нося до там и ще те заключа, докато не излезем някак си от тази къща.

Очите й гневно се присвиха. Властното му поведение сякаш взриви яростта й:

— Сега, като си помисля, винаги съм знаела, че не си истински джентълмен.

Морган се усмихна на този коментар, като се забавляваше от желанието й да го обиди. Поне бе развързал езика й.

Пъркинс ги срещна пред библиотеката.

— Моля те, гледай да не ни безпокоят, Пъркинс — нареди дукът и затръшна вратата пред носа на иконома.

Алиса влезе бавно в стаята. Чу, че вратата се затръшна и след това прищракването на ключа. Събра остатъците от гордостта си и се впусна в атака:

— Няма да се превърна в твоя курва!

— Боже господи, нима това си мислиш? — удивено промълви Морган, учуден от думите, но още повече от спокойния тон.

— Да не би да греша? — Тя стоеше с ръце на кръста и го гледаше предизвикателно.

— Никога не съм си мислил за теб по този начин, любов моя — искрено и нежно отговори той. — Това, което се случи между нас, е нещо специално и много рядко. Ти ме привличаш както никоя друга жена досега. Не искам да те загубя.

— Тогава ще се оженим — с търпелив глас го прекъсна тя.

Морган се намръщи и поклати глава.

— И защо толкова настояваш за брак?

— А ти защо не искаш да го обмислиш? — остро попита Алиса.

— Бракът налага толкова ограничения, това е една постоянна връзка, Алиса. Аз бях женен, но неуспешно. Беше безсмислено и болезнено. Взех решение да не го правя отново. Честно казано, не съм сигурен, че съм подходящ за брачен живот. Бихме могли да имаме много по-задоволителна връзка от брака и когато по взаимно съгласие решим да се разделим, ще го направим цивилизовано. Ще те осигуря финансово и ти няма да се безпокоиш за бъдещето си. В много отношения договорката ни ще има повече преимущества от един брак.

Алиса поклати глава. Той правеше нещата да изглеждат толкова прости.

— Ами обществото, Морган? Как ще се отнесе към мен? По същия начин, както ако съм твоя съпруга? Ще поискаш ли да се появиш с мен в претъпканата бална зала? Не съм достатъчно наясно с порядките във висшите слоеве, но и това, което знам, ми стига, за да разбера, че би било скандално.

Морган направи презрителна гримаса.

— И без това се опитвам да избягвам повечето изяви от този род, но бих могъл да те заведа до Лондон и да те придружа на различни места. Ще пътуваме и до континента, ако искаш, Италия, Испания, Гърция, Франция. Войната няма да трае дълго. Мисля, че можем да бъдем щастливи.

Алиса затвори очи, за да обмисли окончателното си решение. Бе изкушена, наистина изкушена, но знаеше дълбоко в сърцето си, че няма да приеме. Той говореше, че ще приключат връзката си цивилизовано, но тя бе наясно, че няма да понесе унижението, когато се умори от нейната компания и я захвърли. Щеше да си спести поне тази болка.

— Не мога да ти бъда любовница, Морган — уморено каза тя.

Мина покрай него и се опита да отключи.

Болката в гласа й го измъчваше. Тя приключваше връзката им, разбра той с удивление и нарастваща паника. Тръгваше си от живота му. Завинаги.

— Нали каза, че ме обичаш? — подхвърли горчиво Морган.

Алиса замръзна на мястото си, тялото й се вцепени. Бавно се обърна и го погледна право в очите. Сърцето й биеше до пръсване.

— Как смееш да ми говориш за любов? — прошепна с пребледняло от ярост лице. — Ти пръв ми говореше колко рядко срещано, колко специално е чувството, което изпитваш. И въпреки това не го смяташ достатъчно за един брак. Или аз съм причината? Аз ли не съм достойна за дука на Гилингам?

— Стига си ми обръщала думите наопаки. Обясних ти за тази проклета женитба. Но ти не ме обичаш.

— Добре, щом искаш, ще ти го кажа, въпреки че си обикновен негодник. Обичам те! Но независимо от това няма да ти бъда любовница. Отказвам да бъда презряна от обществото, дори и с цената на сърцето си — изкрещя Алиса вбесена, че той я накара да признае чувствата си.

— И откога те е грижа толкова за обществото? — попита дукът, странно наранен от факта, че любовта й към него е в основата на нещастието й.

— Откакто ти реши да ме затвориш далеч от хората — прозвуча изпълненият й със сълзи глас. — През целия си живот ще бъда отхвърлена — шепнеше тя толкова тихо, че той се приближи, за да я чуе. — Баща ми никога не се е интересувал от живота ми. Местните благородници не знаеха какво да правят с мен и най-накрая ме изолираха. Все едно не съществувах. Моите хора в имението ме считаха за човек от висшето общество и спазваха необходимата дистанция. Останах без своя среда, не принадлежах на никоя социална група — повдигна рамене и се вгледа в сребристосивите очи пред себе си. — Да те обичам, бе най-чудесното нещо в моя живот, но няма да поема по пътя, който ти предлагаш, Морган. Прав си: не ме е грижа за титлата, за богатството, за работата ми и дори за положението ми в обществото. Но това е част от твоя свят и ако споделям живота ти, дори и за кратко, аз не искам да бъда низвергната от която и да било негова част. Няма да позволя да бъда отново никъде. Няма да го направя и заради теб. — Сълзите й потекоха и тя не се опита да ги скрие.