Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Съгласих се да стана твоя жена.

— Съгласи се да ми станеш любовница — меко я поправи Морган, като се питаше как се е стигнало до толкова грешно тълкуване на намеренията му.

— Какво?

— Моя любовница — повтори той.

— Боже господи! — прошепна Алиса в шок, толкова удивена от думите му, че едва говореше. Отпусна се на близкото канапе и се опита да подреди мислите в главата си. Но не успя.

Морган стоеше до нея и на няколко пъти прочисти гърлото си. Чувстваше, че не би могъл да я вини, и това усложняваше положението му. А и сам се чувстваше виновен за неловката ситуация. Протегна ръка да я утеши и тя се сепна, повдигна глава и го загледа, сякаш я бе ударил.

— Не ме докосвай — изсъска. — Как смееш да ме оскърбяваш с подобно предложение?

Бе се събудила от транса и сега се бореше за остатъците от достойнството си. Морган си помисли, че предпочита тихата й скръб.

Алиса скочи от мястото си и заобикаля из стаята като животно в клетка.

— Как може да си толкова жесток и да ме унижаващ по този начин? — спусна се тя към него.

Гневът й събуди ответна реакция и дукът се разкрещя:

— Не ми се правете на невинна девица, мис. Припомням ви, че дойдохте доброволно в леглото ми — злобно добави той, като смътно съзнаваше, че не е прав.

Но не можеше да се сдържи.

Очите й проблеснаха като ножове към лицето му и тя цялата пламна при спомена за всеотдайността си през онази тяхна първа нощ.

— Беше различно тогава и ти го знаеш.

— Какво да знам?

Алиса не му отговори. Защо да му обяснява сега? Вече нямаше значение. Нямаше да се женят. Беше излязла пълна глупачка. Как въобще си го бе помислила? Студ обхвана тялото й и тя потрепери. Единствената й мисъл бе да се махне оттук.

— Тръгвам си — бавно каза тя. Недооблечена, грабна обувките и шапката си и излезе от стаята.

— Проклятие! — изруга дукът.

Седна в края на леглото и започна да се бори с ботушите си, като се ослушваше за каретата. Бе убеден, че тя щеше да потегли без него.

Затова се изненада, когато я видя да чака, свита в ъгъла на двуколката, озарена от залязващото слънце. Мълчаливо взе поводите и се взря в прекрасния профил до себе си. Искаше му се тя да го погледне и да се разберат, но Алиса седеше сковано, вперила невиждащ поглед пред себе си.

Може би трябваше да не избухва така и по-късно да й обясни ужасното недоразумение, помисли си дукът. Сега щеше да постъпи по този начин. И той остана мълчалив, като обсъждаше наум аргументите в своя полза. Въобще не мислеше да я остави да си замине така. Много време бе минало, откакто някоя жена бе привлякла сериозно вниманието му. И нямаше намерение да я изпуска.

Щеше да й предложи всички материални облаги, които тя желаеше. По дяволите, щеше даже да узакони собствеността й чрез завещание в писмен вид. Щеше…

Но брак! Ей богу, самата мисъл за това го караше да се облива в студена пот.

Дукът сви устни, дръпна юздите и красивите коне забързаха по алеята.

Изминаха доста път в мълчание. Най-после Морган заговори:

— Бях изненадан, че ме чакаше.

Алиса просто въздъхна и тръсна глава. Би си тръгнала, разбира се, ако имаше и най-малка представа как да се добере до Уестгейт Менър.

— Вярвам, че си все още разстроена от това недоразумение между нас — опита отново дукът.

„Недоразумение! — мислено изфуча тя. — Дадох му сърцето си и тялото си, а той ги стъпка.“

Когато наближиха алеята на Уестгейт Менър, цялото й самообладание я бе напуснало. Всичко, което искаше в момента, бе да се скрие от този мъж и да се наплаче в стаята си. Тогава можеше да се дави в сълзите си до задушаване. Не изчака каретата да спре напълно и скочи, като едва не си счупи врата.

Морган и Нед, който чакаше да поеме поводите на конете, наблюдаваха паникьосани и изумени. Спусна се към вратата и някъде отдалеч чу Морган да я вика:

— Алиса, почакай — заповядваше гласът му и тъй като тя не се подчини, дукът се втурна към нея.

Чуваше тежките му стъпки зад гърба си и затича по-бързо. Успя да стигне фоайето и забърза задъхано по стълбището. Отчаяно движеше крака, вземаше стъпалата по две, по три в усилието си да се отдалечи от мъжа, който я преследваше. Но не успя. Той я настигна и сграбчи ръката й по-грубо, отколкото бе възнамерявал.

— Това беше глупаво — извика той. Раздразнението му се бе стопило. — Трябва да поговорим, Алиса.

— Няма какво да обсъждаме, Ваша светлост — просъска тя. — Оставете ме на мира още сега. Не искам да се превръщам в играчка на който и да било мъж.