Ейдриън Басо - Интимно предателство

— О, Морган. Обичам те толкова много.

Думите се изплъзнаха с такава лекота, че тя нямаше време да помисли предварително. После тялото й се напрегна от реакцията му. Той мълчеше. И колкото по-дълго мълчеше, толкова повече се стягаше топката в стомаха й. Алиса въздъхна. Може би не я бе чул, помисли си тя с объркано чувство на съжаление и облекчение. Да обича човек като него, си беше риск и тя се чувстваше несигурна и лесно ранима. Трябваше да чака мига на признанията и емоциите.

— Тежа ли ти? — попита тя в желанието си да разбере потискащото мълчание.

Повдигна се на лакти, косата й се разпиля по лицето му и Алиса протегна ръка, за да отмести кичурите. Той отвори очи и я погледна с такава нежност и топлота, че гърлото й се стегна от прилива на сълзите. Отмести се бързо от тялото му и си помисли, че ако този мъж не престане да я гледа така, тя щеше да направи някоя глупост. Като да му повтори, че го обича, например.

На Морган не му хареса отдръпването й и той отново я взе в ръце. Люлееше я нежно върху тялото си и тя се наслаждаваше на почивката. Видя голямата върба, поклащаща клони пред прозореца на стаята. Забеляза птичката, прехвръкваща от клонче на клонче, да вика малките си. Притисна се до любимия си и може би за пръв път в живота си се почувства сигурна.

— Време е да се връщаме, скъпа. — Гласът на Морган наруши спокойното мълчание.

Алиса се стресна и го погледна въпросително.

— Мисис Стратън ще се безпокои, ако не сме в имението преди смрачаване.

— Да. И ще има още един чудесен повод да клюкарства — с лек смях го прекъсна Алиса.

Изправи се гола, скочи от леглото и започна да рови из дрехите си за долната риза.

После седна в края на леглото и внимателно обу чорапите си, докато Морган си слагаше бричовете.

— Кога ще се местим тук, Морган?

— Щом като прецениш, че е готова за живеене, любов моя. Няма да ти отнеме много време. Доколкото виждам, не възнамеряваш да правиш големи промени. Може би няколко седмици ще ти бъдат достатъчни. Надявам се, че разбра как ще си прекарваме времето тук.

Няколко седмици! Ако щяха да се местят толкова скоро, то Морган явно бе уредил всичко по сватбата. Алиса се почувства засегната, че не я бе попитал за желанието й, нито пък я бе осведомил за намеренията си. След това реши, че и без това не би могла да помогне много. Всъщност не знаеше нищо за сватбените приготовления. Не беше дори присъствала на венчавка.

— Не си планирал голяма церемония в Лондон, нали, Морган? — предпазливо попита Алиса. — Надявам се, че всичко ще бъде много семпло, само с присъствието на най-близките ти.

— М-м… — промърмори дукът с глава под леглото. Тъкмо вадеше ботушите си.

— Не предпочиташ ли този вариант? — продължи тя. — Знам, че може би се очаква да бъдат поканени доста хора и да го направим по-пищно в Лондон, но не бихме ли могли да избегнем официалността? Освен това ми се струва, че е най-добре да бъде сутринта. Сигурна съм, че ще се приеме от всички.

— Кое ще се приеме? — попита Морган разсеяно, докато търсеше сред завивките ризата си.

— Семплата брачна церемония.

— За какво?

— За нашата сватба.

— Моля? — Главата му отхвръкна нагоре и той я загледа смаяно.

— Добре… добре — бързо каза тя и отвърна поглед от гневното му лице. Аз просто предположих. Няма нужда да се ядосваш. Ще направим това, което ти искаш и смяташ за най-добро — обърна му гръб и се зае да прихваща косата си срещу голямото пиринчено огледало.

— Скъпа мис Карингтън, ще ми обясните ли за какво, по дяволите, говорите? — изкрещя той, приближи се до нея, грабна я за лакътя и я извъртя към себе си.

— Морган, боли ме! — извика тя, изплашена от гнева, изписан по лицето му, и объркана от реакцията му. — Аз просто споделях мислите и желанието си за семпла венчавка. Не ми се щеше да усложняваме нещата.

— Говориш ми със загадки, драга. Не знаех, че ще се женим. — Той снижи глас, но Алиса усети презрението.

Морган охлаби желязната си хватка, но продължи да стои надвесен над нея и да се взира с ненавист в очите й.

— Да не се женим? — като ехо повтори тя, напълно объркана. — Променил си решението си?

— Никога не сме обсъждали подобен въпрос — обяви той с по-спокоен глас.

— Но… но първия път, когато бяхме заедно — Алиса заекна и продължи с дрезгав шепот: — След като ти… ти каза, че искаш да се грижиш за мен. Ти… ми обеща закрилата на твоето име.

— Да. Така беше. И ти прие — отговори бавно той, като започваше да разбира.