Ейдриън Басо - Интимно предателство

Лорд Касълриг хвърли по един погледна папките.

— Прав сте — съгласи се той. — Според документите те са напълно безопасни. Но нещо трябва да е събудило подозрението на нашите хора.

— И аз мисля така. Всичко е прекалено хубаво, за да е вярно. Освен това разбрах, че са гостували няколко пъти в Рамсгейт през последните месеци. Тези двамата заслужават внимателно проучване.

— Ще пратя някого от моите хора незабавно. Разбира се, това е просто едно съмнение, може и да не излезе нищо. И все пак, не бива да пренебрегваме единствената следа, която имаме засега.

— А какво става със заложените капани?

— Всичко стои непокътнато — разочаровано отговори Касълриг. — Но все още не е късно, минаха едва няколко седмици. Нося ви и допълнителна, поверителна информация, която трябва да скриете на подходящо място. Ако мислите, че ще е по-добре, разместете и първите две папки. Оставям решението на вас.

— Добре — отговори Морган. Взе документите от лорда и ги пъхна във вътрешния джоб на палтото си. — Ще очаквам да ме осведомите, ако откриете нещо за семейство Дюпон.

— Ще ви държа в течение — усмихна се Касълриг. — А сега ме извинете, Ваша светлост, но регентът ме очаква за обяд.

Дукът кимна за сбогом и седна отново зад бюрото. Подреди папките на местата им и реши, че е крайно време да потегли за Уестгейт Менър. Часът бе почти единайсет.

— Подготвил съм ти една изненада — казваше Морган на Алиса, докато поемаше чашата чай от протегнатата й ръка.

Бе пътувал бързо и безпроблемно и пристигна за кратко време, тъкмо за следобедния чай.

— Само не и още един подарък — възкликна тя, все още развълнувана от внезапното му появяване. — Честно, Ваша светлост, трябва да спрете.

— На мен ми харесва.

— Но аз се чувствам неудобно. Истината е, че сега, за тези няколко седмици, получих повече подаръци, отколкото през целия си живот, и ако продължавате по този начин, ще банкрутирате — колебливо заключи Алиса, като не искаше да изглежда неблагодарна.

Знаеше, че е глупаво да възразява срещу скъпите, красиви неща, с които той я отрупваше, но предпочиташе да прекарват повече време заедно. Или поне да й съобщаваше за пристигането си в имението.

— Смея да твърдя, че ще привикнеш с този начин на живот, скъпа моя — сухо отговори той.

После реши да не се сърди, а да се наслаждава на редките мигове насаме с Алиса.

Тя му приготвяше чиния със сандвичи и дукът впери жаден поглед в деколтето на новата жълта муселинена рокля. Гледката беше прекрасна. Медната й коса бе прибрана в нисък кок на тила и разкриваше млечнобялата кожа пред възхитените му очи. Морган изпита почти мъчително желание да целуне изящната шия. Напрежението растеше и мъжът се размърда неспокойно на стола. Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-трудно издържаше.

Алиса забеляза, че той я наблюдава, и го погледна крадешком. Дукът бе толкова хубав в светлобежовите си кожени бричове, прилепнали плътно към бедрата му. Тъмният редингот контрастираше чудесно със снежнобялата копринена риза, а по красивото му лице бе изписано колко много я желае. И тя се запита кога ли щеше да я целуне. А после да я докосне, гали, подлудява. Стресна се от мислите си и неволно въздъхна.

— Опарих се, докато отпивах от чая — отвърна тя на въпросителния му поглед. Странно, но за момент се изплаши, след като й се стори, че той се придвижи по-близо към нея. Мислеше си, че Морган усеща ускорения пулс на сърцето й и предателската топлина на тялото й. Сви се на стола си и реши да подхване най-безопасната тема:

— Времето е много топло за сезона, необичайно е, нали? — високо започна тя и си помисли, че говори като истински идиот.

— Случило ли се е нещо? — попита дукът с нахална усмивка, тъй като много добре разбираше, че близостта му я кара да се чувства притеснена.

— Разбира се, че не — излъга Алиса. — Още чай, Ваша светлост?

Той поклати глава и като се ухили широко, стана на крака.

— Хайде, Алиса. Заповядах на Нед да оседлае конете. Тръгваме ли?

Алиса скочи радостно. За пръв път не я доядя на заповедния му тон. Всичко бе по-добро от това да седи с него в една стая и да й хрумват неприлични мисли.

— Моля, изчакайте ме да си взема наметалото и шапката, Ваша светлост. След малко ще се присъединя към вас.

Настаниха се в откритата карета и Алиса се почувства щастлива и доволна. Можеше да се наслаждава на разходката. Близостта на Морган я очароваше и тя не се опитваше да го прикрива.