Ейдриън Басо - Интимно предателство

Кратка пауза в разговора позволи на дука да се включи в кръга обожатели. С един-единствен смразяващ поглед успя да прогони някои от тях, но малцина все пак останаха. Сред тях бе и братът на Каролайн, към когото Морган се обърна.

— Би ли бил така любезен да ми окажеш честта, да ме представиш на мадмоазел Дюпон?

Изражението на Гилбърт говореше, че това е последното нещо на света, което би свършил, но нямаше начин да откаже.

— Мадмоазел Дюпон, мога ли да ви представя Морган Аштън, дук на Гилингам? — почти беззвучно каза младият човек.

— Мадмоазел — обади се с копринено нежен глас дукът, повдигна ръката й и положи многозначителна целувка върху нежната кожа. — Очарован съм най-после да се запозная с вас.

Маделин Дюпон се изчерви леко при този очевиден интерес, но остана царствено спокойна. В присъствието на дука останалите приличаха на непослушни момчета.

— Ваша светлост — напевно отговори момичето. — Толкова съм доволна да се запозная с вас. Каролайн често ми е разказвала за очарователния брат на Тристан.

Дукът й отправи зашеметяваща усмивка:

— Ласкаете ме, мадмоазел.

Тя му върна усмивката и Морган трябваше да признае, че момичето е хубаво. Беше дребна, едва стигаше рамото му. Дълбокото деколте на снежнобялата коприна очертаваше прекрасни гърди и чудесно контрастираше с черните къдрици и тъмните очи. Докато я преценяваше, в съзнанието му изплува образът на Алиса и сладката й усмивка, но дукът бързо прогони видението, защото имаше ясно определена цел — да очарова французойката. За съжаление, нямаше голяма възможност за разговор, тъй като внезапно отнякъде изникна брат й.

— Готова ли си за вечеря, Маделин? Лейди Огдън бе така добра да ни предложи места на своята маса.

— Какво чудесно съвпадение. Аз също възнамерявах да седна там. Мога ли да ви предложа ръката си? — Жестът бе толкова неочакван, че нито Гилбърт, нито Хенри успяха да реагират. Объркана, тя погледна първо единия, после другия, най-сетне сви рамене философски и прие предложената й ръка.

Хенри и Гилбърт тръгнаха след тях и неотлъчно ги следваха до залата с бюфета.

Гилбърт пръв забеляза лейди Огдън, седнала на голяма маса в единия от ъглите на огромната зала.

— Ще вечеряш с нас, Морган? — леко изненадана попита тя, докато малката група се настаняваше около масата.

— Ако не възразяваш, Присила — отговори дукът.

— Разбира се, че не — незабавно каза тя. — Виждам, че вече си се запознал с мадмоазел Дюпон. А представиха ли ти брат й, Хенри Дюпон?

— Сигурен съм, че сме се срещали из игралните зали, нали, сър? — излъга Морган, а в гласа му се таеше предизвикателство.

— Може би — вяло отговори младият човек. Той изглеждаше още по-раздразнен от вниманието, с което дукът обграждаше сестра му, когато разбра с кого всъщност си има работа.

Маделин умело заглади впечатлението от неловкото мълчание, като започна да бъбри за незначителни неща. После вниманието на всички се насочи към ястията, които лейди Холанд предложи на гостите си. Вместо дългото, сложно, обичайно меню в центъра бе оформена огромна маса, натежала от изобилието на безброй блюда с фазани и различни домашни птици, рибни предястия, пудинги, желета, пасти, плодове, ядки и бонбони.

Елегантно облечени прислужници с напудрени перуки сновяха между този импровизиран бюфет и масите. Стотици малки свещи разпръсваха светлина, носеше се уханието на прекрасните цветя, аранжирани в изкусни фигури.

Щом всички се настаниха удобно, Морган насочи разговора към Маделин.

— Кажете ми, мадмоазел Дюпон, липсва ли ви родната Франция? — попита дукът с най-очарователния си глас.

Момичето трепна леко, но все пак отговори охотно:

— Съжалявам, Ваша светлост, но имам бледи спомени за Франция. Била съм много малка, когато чичо ни е успял да ни преведе с Хенри тайно през границата. Оттогава не сме се връщали.

— А родителите ви, мадмоазел?

— Гилотинираха ги, Ваша светлост — отговори рязко Хенри вместо сестра си. — Те нямаха нашия късмет.

— Искрено съжалявам — кратко каза Морган, като не вярваше в историята на Хенри. — Не знаех.

— Съдбата ни не е необикновена, Ваша светлост — заговори меко Маделин, като се опитваше да заглади впечатлението от грубостта на брат си.

— Но вие не може да не храните надежда някой ден да си възвърнете земите и титлите — продължаваше да ги притиска Морган. — Говори се, че Наполеон е склонен да върне собствеността на онези благородници, които го подкрепят.