Ейдриън Басо - Интимно предателство

Тя наклони глава, поласкана от комплимента.

— Надявам се брат ти да има предвид цялата огромна работа, свършена от всички тук. Разбира се, един компетентен управител би се оправил с по-голяма лекота, но Тристан би могъл да се вслушва в съветите на арендаторите и проблемите на работниците.

— Не се безпокой. Въпреки че е по-малкият брат в семейството, Тристан знае какви са отговорностите на едрия земевладелец. Трябваше да се научи в младежките си години.

— Това не ми звучи никак весело. Защо е било необходимо да го прави? Какво е било детството ви?

— Щастливо. — Морган изглеждаше отпочинал и доволен. — Родителите ни починаха преди десет години. Липсват ми и до днес. Те бяха много привързани към двамата си синове. Ако не бе дисциплината, налагана от дядо ни, и двамата щяхме да се превърнем в разглезени контета. Като по-голям обикновено бях водач в лудориите, но брилянтните идеи принадлежаха на Тристан, Спомням си как едно лято решихме да плаваме из океана, за да намерим пиратско съкровище. Обаче имахме голяма нужда от пари за закупуване на кораб и наемане на екипаж. Затова Трис реши да станем разбойници.

Алиса се усмихна.

— Успяхте ли да ограбите някого?

— Не. Цялата вродена упоритост на две момчета не е достатъчна, за който и да е раздразнен кочияш. След като поработихме упорито цял ден, не можахме да накараме да спре нито една кола.

— Играта с маски е толкова чудесно преживяване в детството. Маскираш се и изчезваш.

— Ако и действителността бе толкова проста и ясна — замислено каза той.

Алиса се учуди на последните думи. Морган винаги я бе впечатлявал като човек, който получава всичко желано и прави каквото си поиска въпреки последствията. Погледна го въпросително, а той й отвърна с топла, приятелска усмивка. Сърцето й заби учестено и тя почувства, че биха могли да се разбират. Лесно беше да се влюбиш в човек като него. Мисълта да живее с този мъж и да споделя всичко с него й носеше усещането за непрекъснато болезнено очакване. Объркана от чувствата си, тя замълча, а и скоро пристигнаха в двора на конюшнята.

— Мисис Стратън е сервирала обяда в дневната, лейди Алиса, тъй като работниците имат работа в трапезарията — съобщи Нед.

— Ще се присъединя към вас, след като се освежа, Ваша светлост — жизнерадостно каза Алиса. — Ще ми отнеме само няколко минути.

Морган поклати глава неохотно.

— Дълбоко съжалявам, мис Карингтън, но не мога да остана. Очакват ме в Лондон тази вечер на бала на лейди Честър. Налага се да тръгвам незабавно.

— О, разбирам — тихо отговори Алиса. — Ще се върнете ли скоро?

— Веднага щом мога — обеща Морган, наклони глава и прошепна в ухото й: — Хареса ми нашата разходка днес. Ще ти липсвам ли, любов моя?

— Ни най-малко — излъга тя, като му се усмихна чаровно. — Желая ви приятен път.

Обърна се бързо и тръгна към къщата, като по някаква странна причина не се подчини на желанието си да го изпрати с поглед. Вече сама в стаята си, съблече измачкания, изцапан от тревата и пръстта костюм и внимателно го остави на стола, за да бъде почистен. Потрепери от студ в долната си риза. После си легна, сгуши се сред завивките. Съзнанието й се връщаше към изживяното през следобеда. След това си го представи облечен за бала тази вечер, страхотно привлекателен в черния си фрак. Чудеше се защо не й предложи да го придружи до Лондон; все пак те бяха решили да се женят. Но си спомни, че все още носи траур заради баща си. Това бе основателна причина да не бъде представена все още в обществото. Реши, че той щеше да я запознае с плановете за тяхното бъдеще, след като уреди някои неща. Може би така се постъпваше, а той бе наясно с порядките във висшите кръгове. И въпреки това още при следващото му идване тя трябваше да разговаря с дука докога ще продължава годежът им. Алиса прегърна възглавницата и реши да си почине още малко, преди да слезе за късния обед. После заспа непробудно.

Морган мислеше непрекъснато за Алиса, докато пришпорваше двойката прекрасни коне към Лондон. Искрено съжаляваше, че трябва да я остави, но не беше възможно да отсъства от бала на лейди Честър, организиран в чест на годежа на Тристан и Каролайн.

Освен че бе брат на младоженеца, бе необходимо да се появява възможно най-често на обществени места, за да поддържа впечатлението за постоянни контакти с влиятелни членове на правителството.

Подобно поведение трябваше да предизвика Фолкън да действа. И въпреки направеното досега, нямаха никакъв успех със заложените капани в Рамсгейт Касъл и в дома му в Лондон.