Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Мм… — изръмжа Морган и силите му стигнаха само да се претърколи по гръб. Съзнанието и тялото му бяха така отпуснати, че въобще не можеше да се помръдне. — Студено ми е — потрепери леко той, защото вятърът се засили.

— Ами ако се закопчеете, сър, може би ще се стоплите — засмя се Алиса.

Тъй като той не го направи, тя протегна ръка и с гальовна загриженост притвори бричовете му.

После оправи полата си и като се приюти до тялото на мъжа, реши, че моментът е подходящ да обсъдят бъдещето.

— Какво мислиш за нашата сватба? — реши се тя. Не получи отговор и се подпря на лакът.

— Морган? — тихо извика, но дукът спеше непробудно. Опита се да го събуди, но не успя и после реши, че изглежда толкова спокоен и доволен в съня си, че не трябваше да нарушава спокойствието му.

С примирена усмивка се приюти до топлото мъжко тяло.

— Предполагам, че мисис Стратън ще има достатъчно основания за клюки — промълви тя, преди да затвори очи.

Разбуди я някакъв глас, който ги викаше някъде в далечината. Очите й се отвориха сепнато и паника сви гърлото й, когато разбра, че вече е много късно. Морган спеше обтегнат на земята до нея и не реагираше на виковете. Тя се изправи решително, тъй като мъжът приближаваше.

— Морган! — изкрещя тя и затърси шапката и иглите си за коса. — Морган, събуди се! — разтърси го отчаяно младата жена.

Дукът се стресна и скочи на крака.

— Какво става? Има ли някаква опасност?

— Някой идва насам — засмя се тя, защото той изглеждаше толкова свиреп, готов да се бие, все още неразбуден напълно.

— Страхувам се, че и двамата сме спали твърде дълго и са изпратили човек да ни търси. Току-що чух някой да вика. Може би е Нед.

— Нед? — попита Морган и прокара объркано пръсти през косата си. Той разтърси глава в напразно усилие да проясни ума си. — Мисля, че Трис е прав за непробудния ми сън.

Оправиха дрехите си набързо и събраха разпръснатите наоколо игли и ръкавици.

— Нека ти помогна — предложи той, когато я видя да се мъчи с косата си. Умело нави нагоре дългите букли, а после постави шапката и я закрепи с иглите.

Той го прави по-добре от мен, помисли си тя с безпокойство. Не й се искаше да си разваля деня, като го ревнува от жените в миналото му, но не можеше да не забележи опитността му в работата с дамски аксесоари. Той почисти листата и тревичките от костюма й и заключи, че изглеждат задоволително.

— Не съвсем — Алиса гледаше към бричовете му. Той проследи погледа на чудесните зелени очи и видя, че някои от копчетата бяха разкопчани. Ухили се и поправи пропуските й.

— За разлика от теб не съм толкова добре запозната с подробностите от облеклото на другия пол — отбеляза тя, докато той развързваше конете.

— Скоро ще се научиш, сладка моя. — Морган й помогна да се качи на коня.

После внимателно я поведе извън гората. Към края й Алиса забеляза Нед.

— Сивият си навехна крака. Досега вървяхме пеш, за да не го товарим излишно — съобщи невъзмутимо дукът на момчето.

Нед кимна с разбиране при това извинение. Но умните му очи не пропуснаха пребледнялото лице на Алиса, нито пък объркания й поглед. Разбира се, това не му влизаше в работата, пък и той не беше от приказливите. Освен това се радваше на господарката си за тази връзка. Господ единствен знаеше колко благородно бе сърцето на лейди Алиса. Тя заслужаваше щастие.

— Да заведа ли сивия до конюшнята вместо вас, Ваша светлост? — съвсем спокойно попита момчето.

Морган се поколеба за момент.

— Не мисля, че ще е необходимо, Нед. Можеш да яздиш напред. С лейди Алиса ще те следваме по-бавно.

Алиса се обърна към Морган, след като Нед се отдалечи.

— Мислиш ли, че подозира нещо?

— Вероятно — избоботи дукът. — Момчето не е глупак, а и ти изглеждаш доста… доволна.

Младата жена въздъхна:

— Просто се надявам да си държи езика зад зъбите. Не бих могла да издържа, да съм обект на постоянни клюки във всяко семейство от околността.

— Не смятам, че ще каже нещо на останалите. Той е много разумен.

Морган настоя да яздят спокойно, за да дадат възможност на Нед да разкаже за случилото се на останалите.

— Ти беше доста убедителен — продължи Алиса. — Не съм много сигурна, че ми хареса начинът, по който така лесно лъжеш.

Морган я изгледа внимателно:

— Да не искаш да кажеш, че би желала да му съобщя истината?

— Не, разбира се, че не. Аз само… Ти… нали няма да ме лъжеш, Морган? — попита тя сериозно и замислено.

— Никога нарочно — той отмести поглед от изпълнените й с болка очи и заоглежда пейзажа. — Земята е добре поддържана. Свършила си чудесна работа в имението, Алиса. Тристан ще трябва много да се старае, за да поддържа този ред.