Ейдриън Басо - Интимно предателство

Яздиха мълчаливо няколко минути. Най-после Морган проговори:

— Можеш да ми благодариш.

— Моля?

— Казах, че вече можеш да го направиш. Нали се канеше? Или не?

Объркана, Алиса отговори непредпазливо:

— Не съм те молила да го купуваш.

Знаеше, че се държи детински, но не можеше да се спре.

— Не ти ли харесва?

— Разбира се, че е прекрасен. Всеки, който поне малко разбира от коне, би го харесал. Направо е великолепен.

— Тогава къде е проблемът?

— Проблем? Няма такъв. Кой казва, че има проблем?

— Скъпа, мис Карингтън — в очите на дука проблясваха опасни искрици. — Започвате да се повтаряте.

— А вие, уважаеми, започвате да ме дразните. — Тя отметна глава и пришпори жребеца, като остави дука далеч зад себе си.

Той наблюдаваше ездата й, любуваше се на стабилната, красива стойка на младата жена върху седлото. Костюмът за езда обгръщаше плътно стройната и фигура, подчертаваше плавните извивки на тялото. Мъжът се усмихна и пришпори коня след плячката си.

Настигна я и я принуди да забави ход тъкмо преди ливадата да премине в гора. Дукът се пресегна и хвана поводите на жребеца. Поведе го сред дърветата.

Бързата езда бе разсеяла гнева на Алиса и тя вече се упрекваше, че се е държала толкова глупаво, като сърдито дете. Явно бе успяла да го ядоса.

Дукът спря на малка полянка и слезе от коня. Алиса скочи от своя без чужда помощ и някак си успя да се задържи на крака. Погледна мъжа право в лицето, не беше сигурна какво се криеше там.

— Ще ми обясниш ли какво не е наред? — започна Морган търпеливо.

— Аз… аз — прошепна тя колебливо, като не намираше точните думи. Разсеяно късаше на парченца някакво листо и най-после каза: — Благодаря ти за новия кон. Беше неочаквано за мен, но много мило, от твоя страна, да го купиш. С огромно удоволствие ще го яздя. И трябва също да ти изкажа благодарности за дрехите, които ми изпрати. Те са до една красиви, но твърде много за жена като мен.

Морган продължаваше да я гледа изпитателно.

— Ще бъдеш ли така добра да им кажеш какво те безпокои, Алиса? — с равен тон продължи той, а ръката му легна на рамото й.

— Ами, бях толкова радостна да те видя тази сутрин — тихо отговори тя. — Докато не започна да ми нареждаш. И… и… после се появи този великолепен кон.

— Ти не харесваш коня?

— Не, чудесен е. — Тя въздъхна объркано. — Но аз рядко съм получавала подаръци, Морган. А още по-рядко — заповеди. Предполагам, че ще ми отнеме известно време да привикна — тя вдигна брадичка. — А може и да не успея.

Дукът се усмихна.

— Защо придобивам впечатление, че повече няма да се докоснеш до този кон?

— Защото си умен.

Морган се изсмя.

— Ти вече ми показа достатъчно колко си независима и горда. А можеш да бъдеш и чувствителна. Признавам, че не съм срещал, нито пък съм търсил подобни качества у една жена, но при тебе аз наистина ги ценя.

Алиса го погледна изненадано и почувства, че все повече се привързва към този мъж. Собственият й баща винаги се бе подигравал с нейните прояви на гордост и независимост, а съседите се държаха отчуждено — пак по тази причина. Беше невероятно да срещне някого, който открито й казваше, че я харесва.

— Мога само да се надявам, Морган, че мнението ти няма да се промени коренно с времето — каза тя, като нарочно говореше и самоуверено.

Той отново се разсмя с глас на тона й — дълбок, клокочещ смях, извиращ някъде от дълбините на мощните му гърди.

— Разбрах мнението ти, Алиса. Няма нужда да се държиш така!

Тя почувства, че се изчервява, и сведе очи. Мъжът се приближи, нежно докосна брадичката й с върховете на пръстите си. Когато повдигна глава, Алиса видя лицето му пред своето. Устните му се наведоха към нейните и ги притиснаха в изгаряща целувка. И тя го прие, разтвори леко уста и езикът му се плъзна навътре. Усети тръпки по тялото си, защото той продължи да изследва езика и небцето, а ръцете му обгърнаха гърдите й.

Дори и през дебелата материя на дрехата Алиса усети набъбването на зърната си и се притисна силно към мъжа.

— Ела, любов моя — въздъхна той и я поведе между дърветата към малката полянка с мека трева. — Изпитвам страхотен глад за теб.

— Морган — запротестира тихо тя. — Та ние сме сред гората.

— Ами да — дрезгаво се съгласи мъжът, като се измъкна от връхната си дреха и продължи с разкопчаването на ризата, докато я водеше за ръка. — И сме сами. Не е ли чудесно?

Алиса видя подскачащите мускули под бялата ленена риза и ръцете й се протегнаха да ги докоснат.