Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Да, обичам работата си — отговори Алиса, а очите й не се отделяха от лицето му.

„Искам той да ме целуне!“ — каза си тя и нервно навлажни с език устните си. Боже господи, едва три часът е, а аз мисля само за ръцете и устните му.

— Какво? — попита тя, като в разсеяността си бе пропуснала въпроса му. — Извинявайте, Ваша светлост, не ви разбрах.

— Само се възхищавах на роклята ви, мис Карингтън. Изглеждате чудесно.

— Благодаря — изчерви се Алиса.

— Липсвах ли ви? — нежно попита мъжът.

— О, да! — възклицанието прозвуча съвсем естествено.

— Тогава ела и ми кажи „добре дошъл“ както трябва — чувствено прошепна той.

Краката й бързо я отнесоха до него.

— Здравей — просто каза Морган и я прегърна. Наведе се и я целуна. — Защото ти страшно ми липсваше.

Последните думи бяха измърморени толкова бързо, че тя не бе сигурна какво точно е чула, но преди да се замисли, дукът я целуваше отново.

И Алиса се отпусна, наслаждаваше се на ръцете му и на докосването на устните му. Чувстваше се великолепно отново в прегръдката му.

Мъжът усети как тялото му реагира на нейната близост. „Наистина ми е липсвала“ — разбра той.

— Преоблечи се — прошепна той.

— Какво? Какво каза?

— Да си облечеш костюма за езда. Веднага. Искам да ме разведеш из околностите.

— Сега? — объркано премигна тя.

— Ще се срещнем в конюшнята след двайсет минути — настоя Морган. Прегърна я отново и излезе.

Алиса стоеше в стаята си и докато се събличаше, усещаше как я изпълва омраза към собствената й слабост. Бе се държала като глупачка — той й бе поискал целувка и тя се бе втурнала към него като послушно кученце. А най-лошото беше, че й хареса. Целувката, разбира се, не властното му държание. Сега пък дукът заповяда да се присъедини към него за езда и тя се подчини без каквото и да било възражение. Като че ли в негово присъствие губеше способността си да мисли. Това положение направо я влудяваше и объркваше. И тя знаеше, че в най-скоро време трябва да направи нещо по въпроса.

Пухтеше от раздразнение, докато търсеше из гардероба черните кожени ботуши за езда. Най-после намери единия и вече се канеше да повика момичето, когато Луси се появи:

— Мога ли да ви помогна с нещо, лейди Алиса? — попита учтиво прислужницата.

— О, Луси, благодаря на бога, че си тук — облекчено въздъхна Алиса. — Не мога да се закопчея на гърба, нито пък да открия другия ботуш.

Момичето сръчно оправи копчетата на блузата, намери липсващия ботуш и й помогна да приключи с тоалета.

Вече по-спокойна, Алиса седеше мирно, докато я решеха и оформяха от медните букли висока прическа. После Луси внимателно постави на върха й малка шапчица и я прикрепи с множество фиби.

— Готово — обяви тя със задоволство. — Дукът ще бъде доволен.

Алиса присви подозрително очи.

— Знае ли още някой, че дукът е в имението?

— Мисля, че да — вдигна рамене момичето. — Мисис Стратън беше навън с Нед, когато Негова светлост пристигна.

— Разбирам — с кисела усмивка изкоментира Алиса.

Защото ако мисис Стратън знаеше, че дукът е тук, до вечерта всеки в имението щеше да научи новината.

Алиса влезе запъхтяна в конюшнята и видя дука, застанал пред един от конете, да разговаря сериозно с Нед. Младото момче държеше в ръце поводите на огромен сив жребец, а една красива кестенява кобилка бе вързана близо до него. Алиса знаеше, че Тристан бе изпратил конете си в имението, но все още не бе виждала тези два прекрасни екземпляра.

— Лейди Алиса — каза Нед, щом я видя. — Оседлал съм ви коня.

Тя забеляза страничното седло върху сивия жребец, който момчето поведе към нея. Приближи се към могъщите гърди и нежно го потупа по муцуната.

— Чудесно момче си ти. Откъде пристигна?

— От една малка животновъдна ферма в Кент — съобщи дукът и с удоволствие наблюдаваше възхищението й. — Твой е.

— Купил си го за мен! — Очите й се разшириха от изненада. Отново се почувства объркана от прилива на непознати емоции. Радваше се на подаръка, но усещаше, че проявява слабост и се подчинява безпрекословно на всички прищевки на този мъж.

— Той е прекрасно животно — каза най-после тя, а гласът й прозвуча несигурно, някак си колебливо, сякаш се опитваше да се защити от нещо.

Впечатлена, но без да го показва, Алиса грациозно се качи на седлото с помощта на Нед.

— Моля те, информирай мисис Стратън, че дукът и аз ще се върнем за обяд по-късно този следобед — поръча Алиса на момчето, докато преминаваха през двора на конюшнята.