Ейдриън Басо - Интимно предателство

Алиса усети как бузите й пламват при тези думи. В нейните уши те имаха двойно значение. Беше уверена, че всеки в стаята ги наблюдава изумено. Огледа се бързо и веднага разбра, че греши — Каролайн и Тристан имаха очи само за себе си, а лейди Огдън бе прекалено заета да ги наблюдава, за да се занимава с другите двама.

— Наистина трябва да тръгваме за Рамсгейт Касъл възможно най-скоро — настоя лейди Огдън. — Дукесата вероятно вече се безпокои какво се е случило с нас.

— Тръгваме веднага след като хапна — отговори Морган, разочарован, че няма да има възможност за разговор с Алиса насаме.

— Ще съобщя на мисис Стратън, че сте слезли за закуска — примири се Алиса.

Морган се извини набързо и тръгна след нея. Настигна я пред вратата на кухнята, хвана я и я обърна към себе си.

— Все още не си ми казала добро утро както трябва, любов моя — прошепна дрезгаво в ухото й, а устните му притиснаха нейните.

Алиса почувства, че се разтапя в ръцете му, и се притисна плътно към силното му мъжко тяло. „Той се радва да ме види“ — помисли си тя, радостно замаяна. Изминалата нощ не е била сън.

— Харесва ми твоят начин на поздрав. — Гласът й звучеше въодушевено, а лицето й светеше.

Чувстваше се млада и жизнена. Стигаше й, че Морган все още я желае.

— Ако бяхме сами в стаята ми, щях да ти покажа как наистина трябва да се пожелае добро утро — страстно я изгледа той.

— Тогава ще очаквам с нетърпение пак да останем насаме. — Алиса повдигна лице и устните й чувствено се разтвориха.

— О, предизвикваш ме, така ли? — засмя се мъжът. — Ако продължаваш да ме гледаш по този начин, ще трябва да те грабна и да те отнеса горе. Ще накараме останалите да ни чакат поне още няколко часа.

— Ваша светлост! — възмутено възкликна Алиса, като изведнъж се почувства неловко.

— Защо толкова официално, любов моя? Мислех, че за теб вече съм Морган. — Той започна да целува шията й.

— Морган, моля те — прошепна тя. — Някой може да мине покрай нас всеки момент.

Дукът знаеше, че е права, целуна я страстно за последен път и неохотно отстъпи.

— За съжаление, нямаме време за по-дълъг разговор. Присила е права — трябваше да сме отпътували отдавна.

— Ще говоря с мисис Стратън веднага да донесе закуската ти. — Алиса бързо го целуна по бузата, преди да тръгне.

Усмихнат, Морган остана да чака търпеливо в трапезарията, докато младата жена се появи с поднос в ръце. Тя се посуети няколко минути около масата, за да постави всяко нещо на мястото му. Най-накрая, удовлетворена от резултата, седна близо до Морган, за да го наблюдава как лакомо гълта закуската си. Остана много доволна, когато той й съобщи за молбата на Тристан тя да ръководи и наблюдава ремонтните работи в имението.

— Тристан ще ми разреши да работя за него? — промълви невярващо.

— Само ако и ти го искаш, Алиса — увери я Морган. — Казах ти, че ще се погрижа за теб, и имам намерение да изпълня обещанието, си.

— Много искам да остана тук. — Алиса погледна ръцете си, почиващи в скута. Топлотата и загрижеността в гласа му я накараха да се чувства засрамена. — И аз ще спазя моето, Морган.

Тристан и Каролайн влязоха в стаята, преди дукът да е отговорил.

— Ето ви и вас — каза Тристан с леко разочарование.

— Търсихме ви навсякъде. Присила си помисли, че си тръгнал без нас.

— Трис — извика Каролайн. Сложила ръце на кръста, тя се намръщи с раздразнение. — Не го слушай, Морган. Цяла сутрин е направо непоносим.

— Можеш да кажеш на Присила, че до един час тръгваме. — Тонът на Морган не търпеше противоречие.

Каролайн схвана намека и излезе. Тристан обаче седна невъзмутимо до масата и си приготви чиния с лакомства.

— Мис Карингтън се съгласи да приеме предложението ти за работа, Тристан.

— Много съм доволен, мис Карингтън. Сигурен съм, че ще ни окажете неоценима помощ. Мисля да изготвя списък с най-необходимото, което би трябвало да се свърши, преди да се пренесем тук окончателно. Ще ви дам и адреса си в Лондон, за да знаете как да ме намерите, ако се наложи.

— Чудесно — отговори Алиса. — Ако ме извините, господа, ще се присъединя към дамите.

— Направих много добре, като я оставих да се грижи за имението — продължи Тристан веднага щом останаха сами. — Тя несъмнено ще повлияе положително на Каролайн.

Тристан продължи да се храни с охота, а Морган се замисли. „Наслаждавай се на помощта й, докато можеш, братко. Щом уредя другите си проблеми, тя веднага ще напусне Уестгейт Менър и ще се пренесе в собствена къща.“