Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Беше… ъ… много интересно преживяване — промърмори тя.

— Интересно? — избоботи Морган, като съвсем не беше сигурен, че харесва определението й. — На един мъж не се казва, че е бил интересен, любов моя. Особено от любимата му.

Любима! Думата имаше такова магическо звучене, че я накара да се засмее радостно:

— Да не искате да ви възхвалявам непрекъснато за старанието, Ваша светлост?

— Ти си една малка нахалница — усмихна се той. — Не смяташ ли, че вече се познаваме достатъчно добре, за да се обръщаш към мен с малкото ми име?

— Разбира се, Морган — изчерви се тя. — Просто съм удивена от това, което всъщност е било интимност между мъж и жена.

— А на теб хареса ли ти?

Алиса помисли, преди да отговори.

— Да. — Тя потри глава в гърдите му. — Особено началото. Беше толкова… разтърсващо.

— Невинаги се случва и не с всекиго. — Той се опитваше да си припомни друго подобно изживяване със същата пълнота и себеотдаване. Но не успя. — Все още ли те боли?

— Само малко — излъга Алиса, като всъщност въобще не я беше грижа за болката. Беше прекрасно и тя не изпитваше никакви угризения, поне не и в този момент.

Морган се надигна, за да я вижда по-добре:

— Следващия път ще бъде още по-хубаво, обещавам. Няма да боли, ще изпиташ само огромно удоволствие. Харесва ли ти това, което чуваш?

— Хм… — промърмори тя, а съзнанието й бе пълно с еротични картини. — Разбирам, но не мисля, че ще има друг път, Морган. А сега трябва да се връщам в стаята си. Скоро ще се съмне и Мейвис ще се чуди какво е станало с мен.

Морган рязко седна в леглото — сега видя, че се зазоряваше. И осъзна, че тази вълшебна нощ приключваше. Стана му тъжно. Да, беше й казал, че ще бъдат заедно само една-единствена нощ, но сега съжаляваше за думите си. Искаше повече от тази жена, много повече. Затова трябваше да действа внимателно.

— Твърдо ли си решила да заминеш за Корнуол, Алиса? С нищо ли не мога да те убедя да останеш?

Тя се засмя. Помисли си, че той се шегува:

— Как мога да живея без работа? Имаш ли нещо предвид за мен?

— Мисля, че да.

— Говориш със загадки — изгледа го изненадано тя.

Морган се засмя. Въпреки страстното й отдаване, вече бе наясно, че не е развратна жена, нито пък гледаше лекомислено на живота. А и бе горда, много горда. И той не искаше да рискува да я обиди и да я загуби. Не все още. Не и след като беше решил да я запази за себе си.

— Не е необходимо да търсиш работа, Алиса. За мен ще е чест да се грижа за теб. Ако ми разрешиш, разбира се — заяви с най-чаровния си глас.

— Не си ли малко стар за гувернантка? — пошегува се тя.

Той се засмя.

— С протекцията на моето име, Алиса, няма да има нужда да се безпокоиш за каквото и да било. Давам ти думата си.

Неговото име! Сърцето й лудо заби. Той говореше сериозно! „Боже господи, наистина ме желае, и то не само за тази нощ.“ Главата й се замая от мисълта да бъде с него и в бъдеще, да му принадлежи изцяло.

— Сигурен ли си, че точно това искаш? — попита с треперещ глас. — Защото, въпреки че съм на двайсет и четири, аз нямам много голям опит.

Морган се засмя с облекчение, защото тя всъщност не му отказваше. Приведе се и й отправи най-съблазнителния си поглед:

— Ще те науча на всичко, което искаш, любов моя.

— Сигурен ли си? — попита отново Алиса, като все още не можеше да повярва, че това й се случва в действителност.

— Никога не съм бил по-уверен. Ще се разбираме много добре, ще видиш. Кажи да.

— Добре тогава — беззвучно промълви тя.

Морган я прегърна силно, изключително доволен. Погледна към прозореца и видя първите слънчеви лъчи да пропълзяват под спуснатите завеси. Зазоряваше се. Беше време да си върви.

— Хайде, Алиса — разбърза се той и огледа стаята за халата й. — Трябва да си в стаята си, преди къщата да се е разбудила.

Алиса сепнато се озърна, видя проблясъците на зората и скочи да се облича. Изглеждаше й доста странно — тя, полуоблечена, той, в цялата си мъжествена голота, изправен пред вратата.

— Ще разговаряме след закуска за бъдещите ни планове — каза Морган, целуна я бързо и отвори вратата пред нея.

Останал сам, дукът се протегна доволно и се върна в леглото с твърдото намерение да поспи, преди да отиде при другите в салона. За пръв път от доста време се чувстваше някак умиротворен и изпълнен с доволство. Обстоятелствата се стекоха чудесно: очарователната Алиса Карингтън се съгласи да му стане любовница.

А Алиса пристъпваше безшумно по студения каменен под на входното фоайе с усещането за леката болка между бедрата. Дори и самата тя се изчерви, като си припомни причината. Лекото й неразположение нямаше да развали този великолепен ден, разбира се. Сърцето й бе преизпълнено с радостно ликуване: бе се съгласила да стане жена на Морган Гилингам.