Ейдриън Басо - Интимно предателство

Морган се разбуди бавно и мъчително, силният аромат на прясно сварено кафе дразнеше ноздрите му. Все още не можеше да разбере къде се намира. Седна в леглото и първото нещо, което видя, бе Тристан, облегнат удобна на камината да отпива с наслада от чашата си.

— Добро утро, Трис — прозя се дукът. — На какво дължа удоволствието на това неочаквано посещение?

— Най-накрая се събуди — възкликна брат му. — С това твое хъркане нямаше да оцелееш и ден в армията. Тук съм от около петнайсет минути. Кълна се, Морган, спиш непробудно като мъртвец.

Дукът се ухили смутено:

— Дъждът ме буди няколко пъти. Заспах чак на разсъмване — измъкна се от леглото и навлече халата. Наля си прясна вода от каната в порцелановия леген и започна да се мие. — Има ли кафе и за мен?

Тристан наля още една чаша и я подаде на дука.

— Дамите се изнервиха да те чакат, така че се осмелих да нахлуя в бърлогата на лъва.

— Да не искаш да кажеш, че е чак толкова късно, Тристан? — невярващо попита Морган.

— Почти обяд е.

— Какво? — подсвирна невярващо дукът. — Невъзможно!

— Сам провери — настоя Тристан и разтвори тежките завеси на прозорците.

В стаята нахлу ярка слънчева светлина.

— Трябваше да сме тръгнали отдавна. Защо не ме събуди по-рано?

— Защото се забавлявах — весело отговори брат му. Седна на един износен, тапициран с кадифе стол, протегна крака и кръстоса глезени. Сините му очи следяха неотлъчно Морган, докато се бръснеше. — Загубих се в лабиринта от храсти заедно с Каролайн и си прекарахме чудесно, преди Присила да ни извика. — Тристан въздъхна тежко. — Кълна се, че тази жена има очи и на гърба си.

— Може би трябва да изместиш деня на сватбата по-рано? — сухо отбеляза Морган. — Както я караш, няма да се сдържиш и ще спиш с Каролайн, преди да се венчаете.

— Че кой говори за въздържание? — бързо каза брат му.

— Тристан! Необходимо ли е да ти напомням, че този въпрос не е за подценяване. — Морган се канеше вече да изнесе целомъдрена лекция за морала и почтеността, когато се сети за изминалата нощ. Какво право имаше самият той да укорява Тристан!

По-младият мъж вдигна глава, за да спре по-нататъшните коментари на брат си:

— Стига, Морган! Господи, имай ми малко доверие. Знаеш, че никога няма да компрометирам Каролайн преди брака. Твърде много я обичам и уважавам.

Невинните думи събудиха съвестта на дука, но той бързо се справи с угризенията си спрямо Алиса. Извърна се от огледалото, изми сапуна и избърса лицето си. После се пресегна за чашата, която му подаваше Тристан, и замислено отпи дълга глътка от вече поизстиналото кафе.

— И какво друго прави тази сутрин, освен да преследваш Каролайн?

— Имаш предвид, през времето, което ти проспа? — подразни го Тристан. — Разбира се, че прекарахме чудесно — разхождахме се из околността. Видяхме насажденията и градините. Лейди Алиса бе така добра да ни разкаже подробности за състоянието на имението.

При споменаването на Алиса Морган спря да се облича и погледът му потъмня. Спомни си прекрасната гола жена в ръцете си, накъсаното й дишане, вкопчените едно в друго тела и собственото му грубо проникване в нежната плът.

— Тя е необикновена — продължаваше Тристан и думата „необикновена“ накара дукът да се огледа стреснато, сепнат от прекъсването на еротичните видения. — Не мога да разбера защо живее тук — брат му погледна за обяснение.

— Много е просто — каза Морган и седна в края на леглото, за да обуе високите си ботуши. — Няма къде да отиде. Наскоро разбрах, че баща й я е оставил без никакви средства, а единственият й жив роднина е някъде в Америка.

Тристан подсвирна и коленичи, за да помогне на брат си с ботушите.

— И какво ще прави сега?

Този въпрос даде на Морган чудесна възможност и той я използва:

— Надявах се, че ти ще помогнеш, като я задържиш тук, докато нещата се наредят.

— Тук? Какво бих могъл да й предложа?

— Ами на първо време къщата се нуждае от значителен ремонт, преди да настаниш Каролайн в нея. Мис Карингтън ще се справи с подбора и наблюдението над работниците. Тя явно добре познава местните хора, а и е много способна жена. От това, което виждам в имението, тя се е справяла забележително.

Тристан потърка замислено бузата си.

— Наистина би било полезно да имам до себе си някой, който е наясно с проблемите — засмя се и добави, — и ако съм късметлия, Присила няма винаги да е в състояние да прави компания на Каролайн по време на посещенията й в имението. Мис Карингтън ще ми служи за параван.