Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Ти си толкова красив — с благоговеен тон промълви тя.

През онази нощ тази красота бе скрита от мрака в стаята, но сега, на яркото следобедно слънце, тя виждаше всяка от прекрасните извивки на изваяното му като истинска скулптура тяло.

Той се усмихна.

— Казва се приятен, Алиса. За мъжете се говори като за симпатични, не и красиви.

Младата жена поклати глава:

— Ти си красив — настоя тя.

Постави длан на рамото му и той стоеше, без да помръдне, докато ръката й се плъзгаше бавно по мощната гръд.

— Мога да усетя биенето на сърцето ти — прошепна тя.

— То бие за теб, любов моя — отговори несъзнателно Морган и чак тогава изненадан разбра, че казва самата истина.

Алиса продължи да изследва тялото му и ръката й се спря на плоския му корем. Мъжът шумно пое дъх. Да, тя не го разочароваше. Той изръмжа с удоволствие, когато жената смело докосна мъжествеността му.

— Толкова е голям!

— И ще става все по-голям, ако продължаваш да правиш това, любов моя — дрезгаво прозвуча гласът му.

— Чувствам се толкова странно, когато те докосвам по този начин — призна Алиса. Колебливо го погали и усети как твърдината под ръката й действително се увеличава. — Цялата треперя и едва дишам:

Мъжът отново изръмжа при това невинно признание и почти изгуби контрол. Едва потисна желанието си да я повали на тревата и да я вземе веднага. Притисна с ръка нейната, повдигна я и я постави на врата си. Тя сама го обви и с другата и притисна тяло до неговото.

Тръпки на удоволствие обзеха цялото му същество и той разбра, че трябва да направи нещо много бързо, преди да се предаде на желанието. Положи я на земята по гръб.

— Сега е мой ред, любима! — Протегна ръка, повдигна полата на костюма за езда, запретна я над кръста й и зарови пръсти в бельото, като се стремеше към голата плът, скрита под него. Очите й проблеснаха смутено, когато пръстите му погалиха копринените къдрави косъмчета върху издутината, където бедрата й се сливаха.

Морган я целуна дълбоко, езикът му бродеше из дълбините на устата й, а пръстите му продължаваха да дразнят влажните къдрици в чувствен ритъм.

— Готова си вече за мен — промърмори той. Дъхът му пареше ухото й и тя се вкопчи безпомощно в раменете му.

Кожата й гореше, всеки нерв от тялото й трептеше като струна.

— Морган, трябва да спреш — прошепна тя.

— Не говори, любима! — Хвана я за хълбоците, повдигна тялото й към устните си и целуна влажния триъгълник.

Алиса извика шокирана и рязко се надигна.

— Господи, Морган — ужасът в гласа й бе явен. — Какво правиш?

Дукът знаеше, че прибързва, но не можеше да спре.

— Лежи спокойно, Алиса — изкомандва той с плътен глас. — Няма да те нараня.

Тя не бе сигурна, но все пак остана неподвижна, след като той я притисна отново към земята. После усети хладния бриз по плътта си, дори и в най-интимното си кътче, защото мъжът разтвори краката й и главата му се намести между тях. Езикът му нежно навлезе в дълбините на тялото й. Тя се заизвива и замята, замаяна и удивена от тази странна интимност, която той изискваше от нея. След малко започна да стене. От напрежението почти я болеше. Проплака, когато ласките станаха непоносими. Лудешки движеше хълбоци, за да се нагоди към ритъма на жестоките устни. Неразбираеми звуци заизлизаха от устата й и тя почувства, че повече не издържа.

А дукът дишаше тежко, но продължаваше ласките. Едната му ръка нетърпеливо се опитваше да разкопчее бричовете. Най-накрая се освободи от стегнатите дрехи, обгърна младата жена със силните си ръце и я покри с горещото си тяло.

— Не мога да чакам — накъсано прошепна той. Пулсиращата му плът без усилие навлезе в нея и сега тялото й бе готово да го приеме.

— Обвий ме с крака — дрезгаво нареди мъжът.

Тя се подчини и те се задвижиха в ритъм, слети в погълналата ги страст. Алиса усещаше как той става все по-твърд и по-твърд, все по-голям и по-голям с всеки тласък. Тя прокара пръсти през косата му, привлече главата му към жадните си устни и почувства как семето му се излива в тялото й. Той се отпусна върху нея изтощен, но с прекрасното усещане за пълно удовлетворение.

Алиса галеше с пръсти врата му и се наслаждаваше на гъстата черна коса. Все още бе в нея и тя отново го обгърна с крака.

— Тежа ли ти? — сънливо промърмори той.

— Не, добре ми е — отговори Алиса.

Искаше да задържи този момент възможно най-дълго:

— Небето е толкова синьо — въздъхна доволно тя. — Въпреки че би ми се искало да прекараме остатъка от деня тук, най-добре е да помислим за връщане. Мисис Стратън ни е приготвила обяд.