Ейдриън Басо - Интимно предателство

Дукът се надяваше нещата да се изяснят скоро. Въпреки уверенията на лорд Касълриг относно безопасността на старата дукеса, Морган се безпокоеше. Бе положил огромни усилия да я убеди да остане в Лондон след бала, но нищо не можеше да я спре да потегли за Рамсгейт сутринта.

Връзката му с Алиса бе още едно, макар и приятно, усложнение. Той напълно разбираше, че не можеха да разчитат на уединение, докато в Уестгейт Менър продължаваха ремонтните работи. Знаеше, че най-доброто решение бе да й осигури собствен дом. Възможно най-бързо.

В момента не можеше да й предложи къща в Лондон. Алиса бе твърде горда от работата си в Уестгейт Менър и щеше да се почувства обидена, ако я накараше да напусне имението сега. Той се изсмя гласно, като не можеше да повярва, че прави толкова отстъпки на тази жена. Но тя не приличаше на никоя от предишните му любовници и Морган бе решен да й осигури специални условия. Тялото му се напрегна при спомена за следобедната им разходка. Алиса му бе отговорила с неподозирана страст, синхронът им бе бил съвършен. Тази жена бе изтъкана от невинност и чувственост и той искаше пак да се наслади на това очарователно съчетание.

И все пак, под привидната й твърдост и самоувереност Морган съзираше нежна, ранима душа и това докосна кътче от сърцето му. Започваше да се грижи за нея, независимо от страстта си. Всъщност това, от което и двамата се нуждаеха, бе да прекарат известно време заедно. Приятната мисъл извика усмивка на лицето му. Тя нямаше да го разочарова — нито като любовница, нито като компаньонка.

Морган дръпна юздите и конете забързаха. Дукът бе нетърпелив да приключи с делата си в Лондон и да се върне отново при Алиса.

Морган се плъзгаше без усилие с Каролайн по лъскавия паркет на залата, краката му автоматично следваха ритъма и сложните фигури на танца. Балът имаше явен успех и всички се забавляваха чудесно.

Но не и той. Седмицата бе ужасна — претоварена с излишни срещи и обществени изяви, за да бъде привлечено вниманието на шпионина. Това продължаваше твърде дълго и дукът знаеше, че ако не направи нещо, във Военното министерство щяха да започнат да се безпокоят.

Не беше обичайно за Морган да се появява толкова често на балове и затова не бе странно, че започнаха приказки заради внезапната промяна в поведението му. Плъзнаха слухове, че търси подходяща жена за съпруга, които го изпълниха с отвращение. Неуспехът на първия му брак го потискаше от години и решението му да не се обвързва отново бе окончателно. Той често се питаше от кого се страхува повече — от французите или от нова съпруга.

Продължаваха да кръжат с Каролайн из залата. Погледът му се плъзгаше по множеството от лица, опитваше се да открие нещо необичайно, което да го доведе до Фолкън.

— С Тристан най-сетне определихме датата — съобщи Каролайн.

— Мм… — отговори дукът, задълбочен старателно да се взира в околните лица.

— Майка ми настоява да чакаме до есента, но Тристан каза, че не може да отлага повече от началото на лятото.

— Чудесно.

Каролайн вдигна глава, погледна го и разбра, че той не й обръщаше ни най-малко внимание.

— Решила съм, че Тристан трябва да носи костюм от розов сатен — игриво продължи тя. — Ще изглежда просто великолепно.

— Разбира се — дойде разсеяният отговор.

— А за теб определих бледолилавото. Освен ако не настояваш за жълто — лилаво райе. Знам, че е малко ексцентрично за теб, но все пак това е моята сватба и аз искам всичко да е идеално.

— Да, идеално.

— Чудесно! — извика Каролайн. — Ще изпратя шивача ти на Чаринг Крос, за да започне незабавно работа по костюма. Така добре ли е?

— Какво? Искаш моят шивач да ти ушие костюм? За какво?

— Не за мен, Морган — хапливо се изсмя Каролайн. — Костюмът е за теб, ще го облечеш на сватбата ми.

Морган сведе поглед и видя веселия блясък в очите й.

— Хайде, Морган — продължи тя. — Ти вече се съгласи. Няма да се отречеш от обещанието си сега, нали?

— Не — каза бавно той. — Разбира се, че можеш да ми поръчаш костюм, ако смяташ, че е необходимо.

— Ха! — възкликна триумфално момичето. — Значи ще носиш жълто — лилаво райе?

— Какво? — прогърмя гласът му и двамата едва не се сблъскаха със съседната двойка.

— Чу ме добре — подигра се тя. — Искрено казано, Морган, трябва да обръщаш повече внимание на една жена, когато й обещаваш нещо. — Каролайн го потупа успокоително с ветрилото. — Ще държа да спазиш уговорката ни, дори и само заради ползата от урока.