Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Не сме толкова неблагоразумни да разчитаме на милостта на един луд, Ваша светлост — остро прозвучаха думите на Хенри. — Ние сме отявлени роялисти и никога не бихме опозорили името си, като служим на корсиканеца.

— Трябва да опиташ еленовото месо, Морган — намеси се лейди Огдън, опитвайки се да смени опасната тема. — Никой не може да се похвали с готвач като този на лейди Холанд.

Морган реши да отстъпи и разговорът се пренесе върху обичайните теми за храната, присъстващите гости и последния кон на Гилбърт. Дукът наблюдаваше Хенри Дюпон по време на вечерята. Не можеше да се освободи от усещането, че французинът крие нещо. Въпреки че създаваше впечатление за активен участник в разговора, Хенри не изпускаше от поглед околните. Сякаш се пазеше от някого. От кого или от какво, Морган засега не знаеше.

След вечерята господата се извиниха и се пренесоха в игралната зала да поиграят вист. Морган не успя да седне на една маса с Хенри Дюпон и бързо се отегчи. Реши, че ще има по-голям успех с Маделин, докато брат й не я надзираваше, и тръгна да я търси, но тя сякаш бе изчезнала.

— Странно — мърмореше си дукът, докато обикаляше за втори път балната зала.

След това видя отдалечаващата се рижа глава на Гилбърт до отворената врата на терасата. Младият човек бе хванал здраво Маделин под ръка и двамата излязоха навън. Решил, че е издърпал достатъчно ушите на младежа за тази вечер, Морган сметна за проява на лош вкус да последва двойката. След като се сбогува с брат си и с домакинята, дукът напусна бала в значително по-добро настроение, отколкото при пристигането си.

Седна в каретата, отпусна се и чак тогава разбра колко бе изморен. Седмицата наистина бе ужасна, но все пак бе попаднал на някаква следа. Първото нещо за сутринта бе посещението му във Военното министерство, за да проучи брата и сестрата Дюпон. След това можеше да прекара останалата част от деня в Уестгейт Менър. Секретарят му, Джейсън Камерън, бе уредил всичко относно последния подарък за Алиса и Морган бе нетърпелив да й го поднесе. Мисълта извика радостна усмивка на устните му.

Дукът хвърли последния лист хартия върху дъбовата маса, разочарован и вбесен от неуспеха си. Бе прекарал цял ден в министерството да търси някаква информация, но не откри нищо.

Досието им бе кратко. Братът и сестрата, две сирачета, бяха пристигнали в Англия преди петнайсет години с чичо си Филип Лобер, брат на майка им. Филип починал преди две години, явно бе успял да изнесе от Франция богатството на семейството, преди да избяга с племенниците си. Маделин и Хенри бяха водили охолен живот. В момента обитаваха модерно жилище на Джеймс Стрийт, недалеч от дома на Морган. Притежаваха и малко имение в Кент.

Като не намери никаква следа в папката на Дюпон, Морган започна да проверява документацията за останалите френски емигранти. Мислеше, че може да открие връзка между някои от тях и Дюпон. Но и тези усилия не се увенчаха с успех.

Всъщност около Маделин и Хенри нямаше нищо подозрително, докато в секретната информация за други хора все пак можеше да се закачи за нещо: финансови проблеми или възможност за изнудване по лични причини. Липсата на каквито и да било особени данни за Дюпон само подсили подозрението на дука, че те не бяха това, за което се представяха.

Дискретно почукване на вратата прекъсна мислите му.

— Влез — с привичния си заповеден тон каза дукът, като се чудеше кой ли би могъл да е — в ранната утрин бе забелязал само обичайната охрана в сградата.

— Добро утро. Ваша светлост — поздрави го лорд Касълриг. — Виждам, че сте много зает днес.

— Напразни усилия, Ваша светлост — Морган посочи разпилените папки с отвращение. — Не можах да стигна до нищо интересно, след като прерових всичко това.

— Успокойте се — меко каза лорд Касълриг. — Естествено, не очакваме, че Фолкън ще бъде разкрит лесно. Но щом сте тук, значи имате нещо предвид. Разказвайте.

— Добре… — провлачено започна Морган. Никак не му се искаше да изглежда глупаво, но си наложи да продължи: — Мислех, че ще открия някаква информация за Дюпон, Хенри и Маделин. Познавате ли ги?

— Дюпон… Дюпон — лордът разсеяно потриваше бузата си. — А, онази брюнетка, нали? Дребничка и много хубава. А брат й винаги е неотлъчно до нея.

Като знаеше, че секретарят по международните въпроси има набито око за хубавите жени, Морган не се учуди, че Касълриг е забелязал Маделин.

— Прекарах по-голямата част от сутринта да чета материалите за тях. Няма нищо, абсолютно нищо, дори и намек за някаква нередност. Чудя се защо въобще са съхранили тук толкова незначителна и никого неинтересуваща информация.