Алиса усети как сърцето й замря, защото Морган тръгна към нея.
— Ваша светлост! — запротестира тя, когато той я взе в ръцете си. — Морган, моля те… Слугите!
— Те имат достатъчно добро основание да си затварят очите за неща, които не ги засягат — отсече той.
Хубавото му лице се изкриви в похотлива усмивка и дукът се приведе над устните й. След като се противи малко в началото, Алиса отговори страстно на целувката му. Любовта им бе всеотдайна и й носеше такава радост. Тя потръпна от желание, когато Морган прошепна в ухото й еротичните си копнежи.
Ръцете му не спираха да я галят и притискат към силното му тяло. Той повдигна брадичката й, Алиса се взря в очите му и видя блясъка на страстта. Големите му ръце обгърнаха лицето й, той целуна поред челото, бузите и накрая меките, податливи устни. Взаимното им желание пламна, нетърпението победи волята й. Морган изследваше с език устата й, вкусваше сладостта й, искаше все повече и повече.
Всяка частица на тялото й отговаряше на този зов. Тя стенеше, извиваше се и му шептеше колко неразумна и полудяла от страст я караше да се чувства той.
Морган обсипваше с нежни целувки лицето й и умело я водеше към голямото легло. Ръцете му жадно галеха гърдите и. Прокара пръсти по тънкото й бельо и Алиса въздъхна от удоволствие. Тя целуна гърлото му, вдиша чудесния мъжки аромат, опияни се от близостта им. Беше й толкова добре, толкова сигурно в прегръдката му. Наслаждаваше се на всеки момент. Повдигна глава и му върна целувката с такава страст, че той почти изгуби контрол.
— Бях далеч от теб цяла вечност, сладка моя — прошепна мъжът дрезгаво.
Бе изумен от смелостта й да показва чувствата си и нуждата да бъде с него. Забори се с множеството малки копчета на гърба на роклята й. Накрая, изгубил търпение, просто свлече дрехата и разкри прекрасните заоблени гърди. Ръцете му поеха снежнобялата плът, езикът му подразни набъбналите зърна.
Алиса задвижи бедрата си, притисна се в твърдата му мъжественост, закопняла за сливането на телата им. Пръстите й разкопчаха ризата и най-после се добраха до голите му гърди, обсипани с къдрави косъмчета. Страстно се притисна към тялото му.
— О, господи — изръмжа дрезгаво Морган. — Ще разкъсам тази рокля, ако не спреш, любов моя.
Алиса се усмихна доволна, че има такава власт над него. Отстъпи крачка назад и започна да го съблича.
Морган стоеше неподвижен и се наслаждаваше на новото й хрумване. Остави се в ръцете й и после, гол и туптящ от страст, я обърна към себе си и доразкопча дрехата й. Паднаха в леглото и забравиха всичко наоколо.
Алиса се обърна по гръб и усети пръстите му в топлата си утроба, докато езикът му, проникваше в устата й.
— Господи, толкова си мека, топла и влажна за мен, любов моя — прошепна Морган, а пръстите му ставаха все по-нетърпеливи.
— Искам те в мен — прошепна тя, лудешки устремена към него, извивайки като лък тялото си.
Той се разсмя радостно.
— Тогава го направи, мила — каза той и се изтегна в леглото.
Алиса изглеждаше объркана за момент:
— Не те разбирам, Морган!
Той я грабна, извъртя я, повдигна я и я настани седнала върху бедрата си.
— О… — долетя тихият й шепот. — Сигурен ли си в това, което правиш, Морган?
— Абсолютно сигурен, сладката ми — провлече, а, устните му се извиха в ням въпрос.
Тя се надигна и после бавно се спусна, като усещаше възбуждащото проникване в плътта си. Морган изпъшка от напрежението, което искаше да утоли. Протегна ръце, сграбчи гърдите й и с рязко движение се оттласна нагоре.
Тя пое въздух шумно и той веднага спря.
— Боли ли те?
— Не. Чувствам се великолепно.
Думите й го подтикнаха към действие — ръката му се плъзна към копринения триъгълник.
— Толкова си красива — прошепна в забрава. Косата й се диплеше, разпиляна на медни вълни, изящните гърди се надигаха и спускаха бавно, лицето й сияеше с особена прелест. После, сякаш досетила се внезапно какво да прави, тя се задвижи в прастария, чувствен ритъм и го остави без дъх. Мускулите й се стегнаха около тялото му и му показаха, че кулминацията за нея е настъпила. Вглеждаше се удивено в лицето й, докато удовлетворението дойде. Вълнението й доведе до неговото освобождаване и чувството, че излива в дълбините й семето си, бе необикновено и прекрасно.
Малко по-късно се опитваха да успокоят дишането си. Морган я бе приютил до биещото си от любов сърце. Косата й ги обливаше като водопад и Алиса непрекъснато оправяше ту един, ту друг кичур. Сгуши лице във врата му и си призна:
Читать дальше