Ейдриън Басо - Интимно предателство

Не забеляза къде точно отиват и затова се изненада, когато конете завиха рязко и потеглиха по настлана с чакъл алея. Високите кедрови дървета придаваха особен колорит на мястото. Изящната постройка в дъното на алеята излъчваше царствено спокойствие и загадъчност. Приличаше на малък замък, с двете странични кръгли кули и тясната, но по-висока в средата, явно предназначена за наблюдателница. Имаше и още четири квадратни по фланговете, които говореха ясно, че зданието е строено още през средните векове. По сивата каменна фасада се виеше бръшлян.

— Какво очарователно място — извика Алиса, когато спряха пред тежките дъбови врати.

Дукът хвърли юздите в ръцете на очакващия ги слуга и скочи от каретата. Протегна ръце и вдигна Алиса. Притисна я към силното си тяло и сърцето й заби учестено, щом се взря в сивите очи.

— Очакват ли ни? — попита тя, любопитна с кого ще се срещнат.

Нервно оправи роклята си и се помоли да изглежда достатъчно представителна. Как можа този ужасен мъж да не й каже, че предприемат визита.

Младият слуга отвори входната врата и ги придружи до голямо антре. Алиса предпазливо се заоглежда, докато чакаха. Къщата бе странно тиха.

Въпреки че не бе много просторна, изглеждаше изискана с високия си, богато украсен с орнаменти, таван. Подът излъчваше топлина от леко розовеещия мрамор, стените бяха боядисани в подобен, малко по-тъмен, оттенък. Алиса реши, че ефектът е чудесен.

— Искаш ли да разгледаш? — загадъчно попитат дукът.

— Не разбирам, Ваша светлост. Никой ли не живее тук?

— Засега не. Но скоро къщата ще е обитаема. Ключът, мис Карингтън! — Дукът извади от джоба си голям месингов ключ и го протегна към Алиса. — Повечето от стаите са обзаведени, но предполагам, че ще искаш сама да направиш някои промени. Харесва ли ти?

Известно време младата жена се опитваше да схване значението на казаното.

— За мен? — възкликна най-накрая тя удивено. — Купил си я за мен?

— За нас — меко я подразни той. — Знам, че държиш на самостоятелността си, затова съм уредил документите и къщата е твоя собственост. Но ми се иска да прекарвам тук повече време заедно с теб. Бих желал да ти върна Уестгейт Менър, но Тристан и Каролайн просто се влюбиха в мястото. Надявам се, че това ще бъде достойна замяна. Нали не си разочарована?

— Разочарована — проплака Алиса, все още зашеметена. — Та аз съм поразена, изумена, смаяна…

Тя знаеше, че дукът има много резиденции, но ето, че бе избрал специално кътче само за тях двамата — отдалечено от света, уютно и красиво. Това беше много повече от един жест на щедрост. Разбра, че Морган не само е оценил същността й на независима жена, но очевидно нямаше нищо против тя да си остане такава. Очите й се изпълниха със сълзи и Алиса извърна бързо глава, за да ги скрие.

— Благодаря — просто промълви тя. Не знаеше какво да каже повече. — Ще обичам това място, Морган. Радвам се на красотата му, но още повече на жеста ти — купил си го за нас.

— Ела, нека видим всичко. — Дукът бе доволен, че тя е щастлива и облекчен от факта, че не се бе почувствала обидена, защото къщата бе в провинцията.

Всичките си любовници бе настанявал в Лондон. Плащаше наема и всички останали разноски, докато връзката продължаваше. Сега изпитваше чувството, че няма да се насити дълго време на тази жена, но бе реалист и знаеше, че всичко си има край. И бе най-добре, когато свършваше при взаимно съгласие. Но междувременно и двамата щяха да се наслаждават на интимността и любовта си без неудобствата и задълженията, които един брак изискваше.

Знаеше също, че постъпва доста екстравагантно, като й подарява къщата, но бе убеден, че тя заслужава сигурност в бъдеще. Заедно с това малко имение, той щеше да й предостави и необходимата издръжка.

Обиколиха заедно стаите, след което се запознаха с няколкото души от персонала. Възхищението и благодарността на Алиса растяха и тя непрекъснато се радваше на разни предмети — обожаваше антикварните вещи, особено китайския рисуван порцелан. Реши обаче, че повечето от картините трябва да се махнат. Всяка стая й носеше нови преживявания и Морган бе доволен да я види толкова щастлива.

— Мисля, че тук ще са необходими златисти завеси — каза тя, след като разгледа спалнята на господаря. — И подходяща сатенена покривка на леглото. А също и зелено персийско килимче под него. Може да е на кафяви и жълти листа. Одобряваш ли идеята?

— Скъпа мис Карингтън, би трябвало вече да знаете, че харесвам всичко, което вършите в спалнята — ухили се палаво той и затвори вратата зад гърба си.