Ейдриън Басо - Интимно предателство

Нед си излезе и тя тръгна към библиотеката. Тялото й видимо се стегна, когато го забеляза. Очите й нервно зашариха наоколо и той си помисли, че всеки момент ще се обърне и ще побегне. Но тя успя да се съвземе.

Сърцето й заби с познатия ритъм, защото бе само на няколко крачки от Морган. Косата му бе разрешена, лицето — небръснато, яката на ризата — отворена. Изглеждаше безпомощен.

— Добро утро — поздрави той колебливо.

Алиса кимна леко, като не се довери на гласа си.

Стояха и се гледаха. Положението бе неловко.

„Ще заплача“ — помисли си тя и бързо се извърна, за да избегне погледа му.

— Алиса, спри — замоли се той и тръгна след нея.

— Недей — прекъсна го младата жена, усетила пръстите му да сграбчват ръката й. Откопча ги с усилие и го погледна в очите. — Остави ме на мира, моля те.

Морган трепна от агонията, прозвучала в гласа й.

— Има някои неща, които трябва да доизясним, Алиса.

Тя го погледна, сякаш бе изгубила разсъдъка си.

— Не искам да обсъждам нищо с вас — раздразнено и уморено прозвуча гласът й. — Вече си казахме всичко.

— Моля те да ме изслушаш — настоя дукът, докато я водеше към библиотеката.

Алиса му разреши, защото нямаше повече сили да се бори. Той затвори вратата зад гърба си и се обърна към младата жена:

— Първо, искам да се извиня за… за всичко — започна колебливо Морган. Прокара ръце през косата си с раздразнение, като се опитваше да събере мислите си. Оказа се по-трудно, отколкото си бе представял.

Алиса стоеше до вратата, готова да побегне, с вид на ранена сърна. Мъката, отпечатана на красивото й лице, бе непоносима за него. С дълбоко поемане на въздух, той скочи в дълбоки, опасни води:

— Ще се оженим веднага след като оформя необходимите документи — кратко и ясно произнесе той.

Студената решителност в думите му я накара да потрепери.

— Не разбирам. Защо така внезапно промени мнението си?

Морган се усмихна цинично:

— Нещата ми се изясниха през тази нощ, Алиса. Възползвах се от твоята невинност и безпомощност и сега честта ми налага да поправя грешката си.

Тя тъжно поклати глава. Той се чувстваше виновен. Думите му трябваше да я зарадват, но само я накараха да страда повече. Пое си дъх, за да добие смелост:

— Ние няма да се оженим, Ваша светлост. Не мога да си позволя този брак със знанието, че сте отстъпили в момент на слабост. И явно в не съвсем трезво състояние. — Тя безсмислено се взираше в празните бутилки, които икономът бе събрал върху бюрото. — Някой ден ще ме намразите заради брака, който съм ви наложила. А аз няма да мога да го понеса.

За част от секундата той помисли да обори аргументите й, но се въздържа. Може би това бе наистина най-доброто решение и за двамата.

Алиса наруши мълчанието. Гласът й бе слаб, но овладян:

— Опаковах всички дрехи, които сте купували за мен. Сандъците са подредени във фоайето. Можете да инструктирате Пъркинс къде да ги изпрати. Ключът за къщата е в малката кутийка за бижута в големия зелен сандък. Нед ще се погрижи да съпроводи сивия жребец според вашите нареждания до необходимото място.

— Алиса — прекъсна я дукът. — Това не е нужно. Аз съм ти подарил всички тези неща. Искам да ги задържиш. Особено къщата.

— Не мога — дрезгаво прошепна тя, защото в съзнанието й изплува блестящият слънчев следобед, в който се бяха любили. Дали това се случи наистина вчера, мислеше си Алиса. Сега й се струваше, че е било много, много отдавна, преди цял един живот.

Морган бе наранен дълбоко от факта, че тя не желае да приеме нищо от него. Настояваше да е осигурена, тъй като, без да знае, имаше вероятност да е бременна. Той не се бе въздържал. И как, за бога, трябваше да й каже това!

— Алиса, може да има… ъ… някои последствия от нашата връзка, които се налага да обсъдим — започна внимателно дукът.

Тя го погледна изумено. Той подозираше, че тя няма и най-малка представа за какво става дума. Стига толкова дипломация, каза си дукът и попита направо:

— Кога за последен път почувства месечното си неразположение?

Лицето й пламна от смущение, тя впи поглед в килима, като се питаше дали е чула правилно въпроса.

— За бога! — въздъхна в недоумение как е възможно да се обсъжда толкова интимен въпрос. По този повод бе имала един-единствен разговор, когато бе на тринайсет години и Мейвис й бе обяснила физиологичните промени на женското тяло.

— Алиса, нашата любов би могла да доведе до зачеването на дете — настоя Морган. — Ако месечният ти цикъл е спрял, значи си бременна.