Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Това е копие на информацията, която е преминала през Канала — започна лорд Касълриг. — Този път успяхме да задържим куриера, но ни отне доста време да дешифрираме кода. По-голямата част е от теб. Би ли погледнал?

Морган кимна, след като прочете доклада.

— Тези са от лондонската ми резиденция — каза той и хвърли първата страница на масата. — Другото е от Рамсгейт. И то, след като ги бях скрил на доста трудно за откриване място. Явно човекът им е много способен — всички документи са намерени.

— А какво ще кажеш за това? — Касълриг му подаде още една страница, която нарочно бе задържал досега.

— Това ли? — повтори Морган и докато четеше, по лицето му се изписваше все по-голяма изненада.

— Информацията е по-стара от другите, но положихме страшно много усилия, за да разгадаем новия код. Къде беше я сложил?

— Господи! — Морган започваше да разбира. — Тези книжа никога не са били в моите резиденции, лорд Касълриг.

— И къде ги съхраняваше?

— На място, където си мислех, че са в пълна сигурност — отговори дукът и усмивка на облекчение разтегли устните му.

Информацията бе от онези два плика, които бе скрил в старото бюро в библиотеката на Уестгейт Менър. Не се бе поинтересувал от тях, тъй като не му бяха потрябвали през последните пет месеца.

— Мисля, че точно това ни трябваше, лорд Касълриг. Най-накрая нашият човек сбърка и тази грешка ще му струва скъпо.

— Трис… Тристан! — Морган чукаше по вратата на брат си, но тя бе заключена.

Дукът продължи да упорства, търпението му вече се изчерпваше.

— Трябва да те видя веднага, Трис. Ела в кабинета след пет минути — извика той и си тръгна, преди да чуе каквото и да било възражение.

— Милостиви небеса, Морган! — обади се старата дукеса, излязла от спалнята си, за да провери за какво е цялата тази врява. — Защо стоиш така и крещиш като продавач на пазара?

— Извинете, мадам — ухили се Морган. — Искам Тристан да излезе от тази спалня. Много е важно и трябва да говоря с него незабавно.

— Мисля, че Трис е зает точно сега, Морган. Той и Каролайн си… си почиват, преди да излязат довечера — обясни дукесата.

— Почиват ли си? — провлече дукът. — Та те само това правят. Сутрин, обед, вечер — те си почиват. Знам, че са младоженци, но има нещо от съдбоносно значение, което се налага да обсъдя с Трис. След това той може да се върне към почивката си. — Морган й отправи цинична усмивка. — Боже мой, бабо, вие се изчервихте.

— Съвсем не — отговори дукесата с най-царствения си тон, но бузите й пламтяха и дукът се ухили широко. — Невъзможен си понякога, Морган.

Мъжът се втурна към нея и залепи целувка на бузата й. Чувстваше се по-добре за пръв път от толкова месеца, радостен от обрата на събитията след срещата с лорд Касълриг. Имаше нужда от информация, която само Тристан можеше да му даде, и не желаеше да чака нито минута повече.

— Кажи им да побързат, бабо. Ако до десет минути Тристан не излезе, ще вляза аз.

— Не можеш да направиш подобно нещо! — шокирана извика дукесата, като премигваше смутено. — Тръгвай си, Морган, брат ти ще дойде след малко — и тя го избута към стълбището.

След около двайсетина минути Тристан се появи, явно раздразнен: Не се бе погрижил дори да се дооблече — бе наметнал долната си риза и бе навлякъл набързо бричовете и ботушите. Не можеше да повярва, че брат му го е измъкнал от леглото.

— Какво, по дяволите, е толкова важно, че не може да почака до довечера, Морган? — попита веднага той.

— Успокой се, Трис — тихо започна дукът. — Извинявай за безпокойството, но е много належащо. Като начало искам да знам къде се намира в момента Хенри Уолш. Трябва незабавно да се свържа с него. — Морган спря за момент и се ухили. — Между другото, бричовете ти са разкопчани.

Тристан му отправи смразяващ поглед и после бавно оправи панталона си.

— Ти ме прекъсна в сюблимен момент, Морган. Съмнявам се, че Каролайн би ти простила някога…

— Сигурен съм, че ще направи усилие — прекъсна го Морган и продължи да разпитва брат си въпреки намръщеното му изражение. — Ще ми трябва също и пълен списък с имената на всички, които си наемал да работят в Уестгейт Менър. И доставчиците в това число. Предполагам, че нямаш всички тези данни, затова ще се свържа с Уолш. Но съм уверен, че си водил някои документи лично. Бих желал да ги видя веднага. И ми кажи кой е посещавал имението с теб и Каролайн. Искам да знам за всеки, който е стъпвал в Уестгейт Менър през последните пет месеца — довърши дукът и погледна брат си в очакване.