Ейдриън Басо - Интимно предателство

— А мисис Стратън?

Алиса въздъхна разочаровано.

— Ще ми е трудно да съобщя новината на Пъркинс и Нед, но те ще я запазят в тайна. Мисис Стратън ме уважава много, но езикът й не се подчинява на волята. Много е рисковано да я посветя.

— Почакай малко — прекъсна я Мейвис, защото й хрумна нещо. — Мисис Стратън все говори колко иска да посети братовчед си в Плимут. Ако я убедим да отсъства няколко седмици, тя също няма да се върне преди пристигането на Тристан и Каролайн и ние отдавна ще сме заминали.

— Ще ни трябва време да намерим място, където да живеем. А и няколко допълнителни заплати няма да са ни излишни.

— Имаме пенсията, която дукът ми уреди, а и можем да отседнем при сестра ми в Корнуол, докато се уредим.

Алиса бе забравила за пенсията на Мейвис, щедро осигурена от Морган. Как бе могъл да е толкова благороден към жена, която едва познаваше, а да изостави собственото си дете? Незаконното си дете, припомни си тя.

— Мислиш ли, че ще се справим? — попита Мейвис.

— Единственият проблем остават Тристан и Каролайн — заключи Алиса. — В последното си писмо Тристан пише, че не смятат да се местят в Уестгейт Менър до Коледа. Къщата няма да е готова до началото на новия сезон, а Каролайн ще иска да остане в Лондон, за да може да посещава баловете. Сигурна съм, че той ще е достатъчно зает с нея и няма да ни посещава често. Мога да му пиша редовно и да го осведомявам подробно за работите тук. А когато идва, ще бъда неразположена.

— Не мислиш ли, че ще стане подозрителен?

— Може би. Тогава ще заминем незабавно. Моля се да е достатъчно запленен от жена си, за да го е грижа за мен.

— Тогава решено — въздъхна Мейвис.

— Да… — бавно се съгласи Алиса, а умът й все още бе зает с мисълта за парите. И се сети за всички онези излишни мебели, с които бе претъпкан таванът.

— Всъщност имам още някои идеи как да си набавим пари.

— Добре. Стига вече планове засега — приключи разговора Мейвис. Не й харесваше как изглежда Алиса.

— Лягай и си почивай, ще те събудя за вечеря.

Алиса се канеше да протестира, но изведнъж усети колко бе изморена и отпаднала. Сега, повече от всякога, трябваше да се грижи за себе си. Имаше много работа за свършване. Септември щеше да дойде толкова скоро и тя трябваше да е подготвена да напусне Уестгейт Менър. Завинаги.

Тристан се разхождаше из кабинета на Морган и най-после седна зад бюрото, където дукът обикновено работеше. Почувства се удобно в кожения стол и с удоволствие протегна краката си върху бюрото.

— Каролайн иска да знае дали ще има място в твоята карета за нас довечера. Баба се отказа от вечерните забавления, а жена ми настоява, че ти и Маделин се нуждаете от компания за операта.

Морган му отправи недоволен поглед.

— И как точно е разбрала Каролайн, че ще водя Маделин на опера тази вечер?

Тристан се протегна и отвори уста в ленива прозявка.

— Ами те двете ходили на соарето на лейди Джърси днес следобед. Въпреки че едва ли човек трябва да е гений, за да разбере, че ще придружаваш Маделин. Ти направо не се отделяш от нея през последните няколко месеца.

Морган долови сарказма в гласа на Тристан.

— Не одобряваш ли, братко? — издигна вежди той.

— Недей да се сърдиш, Морган. Само казвам какво виждам. Но ако питаш за мнението ми, добре, въпросът не е в това, дали одобрявам. Просто не разбирам от какво си привлечен.

— Не смяташ Маделин Дюпон за привлекателна? — засмя се Морган, което рядко му се случваше напоследък. — Никога не съм мислил, че ще дойде ден, когато няма да оцениш една хубава жена. Бракът ли те промени толкова?

Тристан повдигна рамене.

— О, предполагам, че Маделин е достатъчно хубава. Бог знае как зет ми, Гилбърт, е зашеметен от нея, въпреки че ти направо монополизира дамата в последно време. Но през всичките тези дни, които прекара с нея, ти не изглеждаш щастлив, Морган. Винаги съм се надявал да срещнеш жена, която ще ти носи радост.

— Не съм се спрял на Маделин Дюпон. Нека кажем, че ме забавлява временно.

Дукът беше впечатлен от верния усет на брат си, но се надяваше, че ситуацията не беше ясна и за останалите. Той наистина се чувстваше отегчен от компанията на французойката, но бе важно за мисията му да бъде близо до нея и брат й.

Морган се протегна към шкафа до стената и взе две чаши. Наля вино за двамата и смени темата.

— Кажи ми кога се местиш в оня стар паметник, който ти подарих? Мислех, че ще е готов до август.

— И аз смятах така — разсмя се Тристан, като схвана положението — брат му не искаше да обсъжда Маделин. Беше загрижен, но не трябваше да прекалява. Знаеше, че ако Морган иска да му се довери, ще го направи, когато реши. — Работата по къщата се проточи и няма да приключи скоро. Възхищението ми от нашата баба нарасна стократно през последните месеци. Чудя се как е търпяла дядо ми да прави ремонт на Рамсгейт Касъл цели двайсет години! А са живели тук през повечето време, когато се е вършела работата. Трябва да е било ужасно.