Ейдриън Басо - Интимно предателство

Алиса почувства леката острота във въпроса и започна да движи нервно ръцете си.

— Защо е толкова важно това бюро? — Тя все още избягваше погледа му.

Морган се намръщи.

— Ти знаеш къде е, нали?

— Ами… то… не е тук — изчерви се от унижение тя.

— И къде е?

— Продадох го.

— Продала си го? — объркано повтори дукът. — И защо?

Младата жена сви рамене.

— Имах нужда от пари.

Алиса чакаше всеки момент той да посегне да я удари. Спомняше си за една от гувернантките, мис Райън, която винаги я хващаше на местопрестъплението. „Мисли внимателно, преди да направиш нещо, Алиса — би казала мис Райън с назидателен тон. — Защото миналите ти простъпки ще се връщат винаги, за да те накажат.“ Погледна виновно корема си, после вдигна глава към намръщения Морган и си помисли, че всъщност мис Райън е една много мъдра жена.

— Кой го купи?

— Мистър Хопкинс. — Тя истински се мразеше в този момент. — Той притежава малък магазин в града. Често ми е помагал, като купуваше разни неща, с парите, от които плащах дълговете на лорд Карингтън.

— Разбира се, това е било, когато ти си притежавала имението — бе сухият коментар на дука. — Дали бюрото е все още при него?

— Предполагам, освен ако не е намерил купувач.

Проблемът се задълбочаваше. Бюрото можеше да е изнесено от къщата, без някой да е открил документите. Но би могло да се случи и така, че да са ги намерили и продали. Алиса току-що бе признала, че се е нуждаела от пари. Иначе не би си присвоила нещо, което не й принадлежи. Морган стисна устни, като си представи тази последна възможност. Опита се да разсъждава. Когато Фолкън действаше, секретните материали винаги оставаха на местата си, за да не може собственикът да разбере, че някой ги е пипал. По тази причина Морган бе предполагал на времето, че шпионинът работи на място. После реши, че документите се изнасят, а след това се връщат на притежателя им. Така че, ако това бе работа на неговия човек, всичко щеше да си стои в секретното чекмедже на бюрото! Но ако не беше там, би могло да се предположи, че някой друг се бе възползвал случайно от ценността на намереното. В този случай агентите на лорд Касълриг нямаше да могат лесно да открият информацията, защото не съществуваше връзка между Фолкън и Уестгейт Менър. Налагаше се да открие бюрото незабавно. Алиса щеше да го заведе до магазина на Хопкинс.

— Приготви се. Ще посетим мистър Хопкинс.

Алиса потръпна ужасено. Не можеше да се появи в града в подобно положение.

— Морган, моля те — прошепна тя с поглед, впит в безформената си талия. — Не искам да ходя там.

— Не бих те молил, ако не бе жизненоважно. Зелените й очи се вгледаха в лицето му. То бе честно и открито.

— Добре — въздъхна уморено. — Ще дойда. Веднага съжали, че се е съгласила, но не можеше вече да се откаже! Освен това бе отговорна за бюрото и трябваше да му помогне, щом толкова го искаше. Ако се прикриваше добре с наметалото, можеше и да не се издаде.

Морган излезе да търси Нед, докато Алиса се качи до спалнята си, за да си вземе наметалото и шапката.

Дукът се разпореди да впрегнат най-добрите коне в новия файтон на Тристан. Времето бе топло и откритото возило щеше да е по-удобно за разходка до града. После зачака Алиса нетърпеливо във фоайето. Тя обаче се забави. Морган нервничеше, като едва се сдържаше да не се качи до стаята й.

Въздъхна облекчено, когато я видя да слиза по стълбите, загърната от главата до петите в широка черна вечерна наметка. Ясно бе намерението й да скрие бременността си от любопитни погледи. Носеше голяма шапка, от която лицето й почти не се виждаше. В ръцете си стискаше плетена чанта.

— Готова ли си?

Алиса кимна и му позволи да я заведе до вратата. Там краката й като че ли отказаха да вървят и тя спря.

Морган я побутна нежно и най-после успяха да стигнат до файтона, където дукът я настани внимателно. Пое поводите от ръцете на Нед и я погледна, преди да потеглят. Алиса изглеждаше напрегната, присвила рамене и вперила поглед някъде далеч пред себе си.

Изминаха половинчасовия път в пълно мълчание. Алиса сдържа дъх, когато поеха по главната улица. Морган се държеше, сякаш бяха тръгнали на разходка из Хайд Парк, и тя едва не му изкрещя да удари конете, за да вървят по-бързо.

— Къде е магазинът на Хопкинс?

— Надолу по тази улица — бързо и нетърпеливо отговори Алиса.

Беше четвъртък следобед и нямаше много хора. Алиса бе благодарна, че не привличаха особено внимание. Спряха срещу магазина и тя въздъхна облекчено — вътре не се виждаха никакви хора. Изчака нервно Морган да слезе и да й помогне. Веднъж стъпила на земята, тя наведе глава и се отправи, почти тичайки, към сградата.