Ейдриън Басо - Интимно предателство

Той се обърна рязко към нея, но се успокои, като видя усмивката й.

— Да, имаше друг, предварително поет ангажимент — ухили се дукът, облекчен от начина, по който Алиса му показа, че е простила следобедното му фиаско. — А и мисля, че лейди Робъртс ще запее друга песен следващия път, когато се срещне с дукесата на Гилингам.

— Прав си — замислено промълви тя и се вгледа в изящния венчален пръстен. Беше толкова невероятно, че тази малка скъпоценност преобърна живота й — от низините до висшето общество.

— Още вино? — предложи Морган, готов да отвори нова бутилка шампанско.

Стомахът й се разбунтува.

— Честно казано, бих предпочела да ям нещо.

Морган се усмихна радостно.

— Пъркинс веднага ще донесе вечерята. Да позвъня ли?

— Не можеш — отговори тя. — Звънецът няма шнур. Трябва да го поставят следващата седмица. Бяха го монтирали погрешно и аз възнамерявам лично да наблюдавам работата им този път.

Дукът се намръщи:

— Мисля, че ще е невъзможно, мадам. Още утре заминавам за Рамсгейт Касъл и, разбира се, вие идвате с мен.

Алиса се въздържа от коментар заради влизането на Пъркинс. Тя мълчеше и докато икономът и Нед подредиха елегантно аранжираните блюда върху малка маса, поставена пред камината.

При вида на храната устата на Алиса се напълни със слюнка. После тя погледна Пъркинс въпросително — та нали мисис Стратън бе в отпуск? Кой тогава бе приготвил супата от стриди, рибното филе, шунката, гарнирана с потопени в коняк праскови, морковения пудинг и желираните сливи? Кулинарните умения, нужни за тези ястия, далеч надхвърляха възможностите на Мейвис.

— Доставихме сватбената вечеря от „Розата и магарешкия бодил“, Ваша светлост — обясни икономът.

— Всичко изглежда превъзходно — похвали го Морган. — Благодаря ти, Пъркинс, ще си сервираме сами.

Щом вратата се затвори, Алиса пое дъх:

— Вероятно няма да мога да замина още утре сутринта, Морган — заяви твърдо тя.

Той повдигна вежди.

— Елате и се нахранете, мадам — изкомандва дукът, като пренебрегна избухването й.

Алиса го гледа известно време, без да помръдне, но после седна на предложения стол без повече коментари. Морган се настани удобно срещу нея и отпи голяма глътка шампанско, без да сваля очи от жена си.

А тя се измори да го предизвиква с поглед и като въздъхна раздразнено, отвори похлупака на супника. Сервира първо на съпруга си и продължи:

— Имам отговорности тук, Морган. Не мога така внезапно да замина.

— Твоите отговорности са свързани с мен, мадам — решително каза мъжът. — Тристан ще си намери някой друг, който да довърши работата.

— Разбира се, че Тристан ще наеме друг човек, Морган — съгласи се Алиса. — Не съм имала предвид да остана тук и да работя до края на ремонта.

— Колко?

— Аз… аз не знам точно. Може би още седмица, две…

— Казах не, мадам. Заминаваме утре за Рамсгейт Касъл. Пъркинс и Нед ще се справят, докато Тристан реши проблема. — Морган й се усмихна чаровно. — Защо не опиташ шунката, скъпа? Много е вкусна.

Алиса усети, че инатът й се събужда. Тя бавно издиша и стисна устни. Дукът наблюдаваше усилията й да се сдържи и леко се разочарова, когато тя все пак успя.

— Ти вземаш най-невъзможни решения — процеди Алиса през зъби. — И си изключително надут.

— Едно от най-очарователните ми качества, не мислиш ли?

Хитрата му усмивка не убягна от вниманието й.

— Вие, сър, се наслаждавате на разговора за моя сметка — заключи тя и отхапа от парчето шунка.

— Може би — меко отговори той и допи шампанското си. — Но, доколкото си спомням, само преди час ти се закле да ми се подчиняваш. Имаш ли намерение да спазваш обещанието си, скъпа?

— Разбира се — каза страстно Алиса с най-искрен тон. — Докато ми изнася!

Морган се разсмя, доволен да види, че независимият й дух се проявява отново.

— Наистина трябва да замина утре — започна отново той, този път с помирителен тон. — Имам неотложна работа. Но ако толкова настояваш, можеш да ме последваш по-късно — после самодоволно напълни чашата си догоре, уверен, че тя ще отхвърли това предложение.

— Благодаря ти, Морган — спокойно отговори Алиса. — Много мило от твоя страна, че ми даваш право на избор. Ще ти съобщя решението си утре сутринта.

Чувствайки се надхитрен, дукът вдигна пълната чаша, но след това я постави обратно на масата недокосната. „По-добре да не пия много“, реши той.

— Предполагам, че няма да ми обясниш същността на важната работа, която налага незабавно да отпътуваме — нападна го Алиса.