Ейдриън Басо - Интимно предателство

Продължиха напред и след няколко завоя стигнаха до целта си.

Алиса се обърна шеговито към Морган:

— Ще ми трябва карта, ако се наложи сама да се ориентирам в този лабиринт.

— Да, тези огромни коридори наистина приличат на лабиринт — съгласи се той.

Пресегна се и отвори вратата пред нея.

— Ето, това са стаите ти. Надявам се да ги харесаш.

Спалнята бе голяма, с отделен кът за сядане и високи прозорци по двете стени. Преобладаваше зеленият цвят — от гоблените, висящи по стените, до персийския килим със зелени мотиви. Леглото бе огромно, покрито с коприна и украсено с щраусови пера. Мебелировката бе изящна и явно предназначена за жена, но прекалено претрупана. Алиса не можеше да си представи, че старата дукеса е избрала този стил, и реши, че това е дело на предишната съпруга на Морган:

— Стаята е много… — потърси подходящо определение.

— Натруфена? — помогна й Морган, отиде до леглото и леко докосна копринените завивки. Бе забравил колко капризна бе Валери по отношение на мебелировката. Доколкото си спомняше, бе влизал в тази стая точно два пъти.

Алиса се чудеше дали ще й разрешат да направи някои промени. Тя погледна несигурно към щраусовите пера на върха на леглото и се опита да си представи, че ще успее да спи под тях.

— Трябва да преобзаведеш стаята според вкуса си, Алиса — каза Морган.

Той завъртя бравата на другата врата бавно, като си помисли, че е заключена. Но тя не беше и той влезе в собствената си спалня, следван по петите от Алиса.

— А това, разбира се, е моята стая — добави несигурно дукът.

Алиса се огледа любопитно и веднага си помисли колко по-подходяща бе тази семпла обстановка за нея самата. Златистите завеси създаваха топлота и сякаш подканяха да си починеш.

Морган дръпна шнура на звънеца и веднага се появи Дикинсън, личният му прислужник.

— Дали мисис Кийнли е определила момиче за дукесата? — попита дукът бързо стегнато изправения слуга.

— Мисля, че избра Джанет, Ваша светлост. Одобрявате ли, лейди Ащън?

Двамата мъже я погледнаха въпросително.

— Сигурна съм, че ще се справи — отговори Алиса, като смътно си спомняше, че й представиха камериерката.

— Много добре, Ваша светлост. Ще я извикам веднага — слугата се поклони дълбоко и безшумно напусна стаята.

Алиса постоя още малко, като се питаше как да постъпи. После забеляза, че Морган я гледа.

— Аз… ще почакам Джанет в другата стая — заекна тя, защото се почувства истинска натрапница.

Морган наблюдаваше смяната на израженията по лицето й и се чудеше какво ли си мисли в момента красивата му жена.

— Можеш да затвориш вратата след себе си! Между другото, ключалката е много надеждна. — Той не бе наясно защо направи последната забележка — да я информира или да напомни на себе си.

Алиса се сепна от този коментар и не знаеше какво да отговори.

— Ще вечеряш ли с мен? — попита най-после тя.

— Да — отговори той с равен глас. — Имам неотложна работа, но ще свърша до довечера. Ако нещо се промени, ще ти съобщя.

— Много добре. Ще се видим по-късно.

Алиса спа неспокойно и се събуди с размътена глава. Седна в огромното легло и се заоглежда.

Завесите на прозорците бяха спуснати, но светлината на почти загасналия огън създаваше причудливи сенки. Тя дочу някакъв шум и зачака, стаила дъх, нещо или някой да изскочи от ъглите на стаята. Когато нищо подобно не се случи, издиша бавно, като се упрекна, че се държи страхливо и по детински.

Вмъкна се отново под завивките и се взря в тъмния таван, като се ослушваше за други шумове. Изведнъж ужасен трясък разби тишината. Последва го неясно мърморене, което идваше от вратата към спалнята на дука. Алиса се наведе от леглото и напрегна очи. Долови лъч светлина и разбра, че Морган си беше в стаята. Буден.

Бе й изпратил извиненията си, че няма да присъства на вечерята. Държеше се отчуждено дори и след пристигането им в Рамсгейт Касъл и тя остана с впечатлението, че предпочита самотата пред нейната компания.

Още един силен трясък я накара да скочи от леглото и преди да размисли, вече бе отворила вратата към спалнята му. Очите й претърсиха мрачната, осветена от няколко свещи стая, и най-накрая го откриха. Беше се изтегнал в едно кресло до камината. Малка дървена масичка лежеше счупена до краката му.

Връхната му дреха и риза бяха захвърлени надалеч, той беше само по панталони, на единия му крак стърчеше несъбутият все още ботуш. Алиса видя черните къдрици по гърдите му, точно под гърлото. Направи крачка към него и той сепнато отметна глава. Съзерцава я известно време и после избоботи: