Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Добре, наистина съжалявам за огърлицата. Вярно е, че постъпих прибързано. Но все още искам да разбера какво имаш с мис Дюпон.

— Не! — кратко отсече Морган.

— Какво? Няма да ми кажеш дали тази жена ти е любовница? — извика Алиса, след като яростно се измъкна от прегръдките му.

— Последната… — провлачено измърмори Морган.

— О! — възкликна Алиса вече по-спокойно. — Кога?

— Маделин Дюпон никога не ми е била любовница. Не съм спал с тази жена. Всъщност дори не съм я целувал. Честно казано, тя не ми харесва чак толкова много. А и от доста време нямам любовница, защото жената, която желаех, ми забрани да я виждам.

Младата жена се усмихна.

— Изглежда умна жена! — леко се изсмя тя.

— В миналото обожавах интелекта й. Но сега не съм уверен, че е чак толкова разумна — отговори Морган.

— Защо ми купи огърлицата?

— Какъвто съм си глупак, реших, че съпругата ми ще се зарадва на един сватбен подарък.

— Огърлицата е чудесна — прошепна Алиса, като наистина изпита угризение за ненужния скандал.

— И откъде знаеш? — кисело попита той. — Та ти едва я погледна и я захвърли по мен.

— Но тя блестеше толкова ярко! Доколкото те познавам, платил си цяло състояние за нея.

— Така е — преднамерено тежко въздъхна Морган. — А сега не знам какво да правя с подобна скъпоценност.

Алиса шеговито забоде пръст в гърдите му:

— Разбира се, че ще върнете огърлицата на съпругата си, сър!

Морган я сграбчи, вдигна я нагоре и я изгледа сърдито, но веселите искрици в очите му го издаваха.

— И какво ще направи една съпруга, за да заслужи подобен скъпоценен дар?

Алиса се помъчи да изглежда сериозна.

— Предполагам, господарю мой, че ще трябва да спечеля наградата си — отговори тя и целуна жадно устните му.

Мъжът се изсмя и усети как възбудата го обзема отново.

— Ако продължиш да ме целуваш така, скъпа, ще трябва да ти купя много повече от една огърлица.

Но тя му се усмихна невинно и сладострастно прокара връхчетата на настръхналите си гърди по кожата му.

— Спри, любов моя, не искам да започваме нещо, което няма да можем да завършим…

— Всичко е наред, Морган — прекъсна го Алиса.

— Ще закъснеем — запротестира не много убедително той. — Знаеш, че баба е наредила да приготвят официална вечеря за приемането ти в семейството.

— И тъй като аз съм почетният гост, не могат да започнат без мен — спокойно обясни Алиса и наведе глава към корема му.

— Ще бъде много неучтиво — дрезгаво прозвучаха думите му, защото тя продължи надолу към бедрото. — Имам предвид, да започнат без нас.

— Да, безкрайно неучтиво. А старата дукеса не може да постъпи толкова грубо, нали, Морган?

— Не — изръмжа мъжът, а устните й бяха вече на най-чувственото място, като му причиняваха най-сладкото мъчение на света.

Той не издържа, повдигна я и я постави върху себе си.

— Сега вече съм сигурен, че ще закъснеем за вечеря, скъпа…

— И аз мисля така, Морган. Всъщност искрено се надявам…

Каролайн обикаляше нервно в стаята си, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Тристан седеше пред камината, протегнал удобно крака с книга в ръка. От време на време поглеждаше към жена си и най-накрая не издържа:

— Седни, Каролайн! Имам чувството, че ще протриеш килима.

— Въобще не ми е забавно, Тристан — светнаха сините, й очи. — Чудя се как ти си седиш толкова спокойно. Не разбираш ли какво става?

Мъжът бавно свали книгата.

— Не разбирам, скъпа, затова би ли ме осветлила по проблема?

— Стига, Тристан! Не се прави на глупак! Знаеш много добре, че имам предвид Алиса, новата жена на брат ти. Настоящата дукеса на Гилингам, която, изглежда, всеки момент ще ни дари с наследник на титлата.

— Не виждам с какво може да те засяга положението на Алиса — сухо отговори той.

— Не си играй с мен, Тристан. Всички сме наясно, че ти трябваше да получиш титлата. А сега това се промени — тяхното дете ще наследи всичко. Не мога да повярвам, че Морган ни причини подобно нещо.

Тристан гневно захвърли книгата при последните й думи.

— За какво бръщолевиш, Каролайн?

Жена му се поколеба за секунда, после продължи с тирадата си:

— Морган винаги говореше, че няма намерение да се жени повторно. Той те наричаше свой наследник. Дори на сватбения ни ден ми каза, че се надява аз да продължа рода Аштън и да родя следващия дук. Винаги съм мислила, че ти ще наследиш титлата.

— Явно предположенията ти са били погрешни. — Тристан все още се сдържаше.