Ейдриън Басо - Интимно предателство

Чувстваше се необичайно — да пие шери с дама след вечеря, бе най-малкото странно. Обичаят повеляваше жените да напускат залата веднага след храненето, като оставят мъжете сами с брендито, цигарите и разговорите. Устните му се разтеглиха в несъзнателна усмивка — нищо в Уестгейт Менър не напомняше за утвърдените порядки във висшето общество, към което бе привикнал. Същото се отнасяше и до Алиса Карингтън.

— Радвам се, че харесахте вечерята, Ваша светлост — каза Алиса. — Мисис Стратън бе много притеснена, тъй като не разполагаше с достатъчно време за подготовка. Но вие ще се уверите, че тя е чудесна в работата си, както между другото и всички, които работят тук.

Дукът изненадано повдигна вежди — усети вълнението в гласа й и това изостри любопитството му. Защото досега мис Карингтън бе показвала завидно самообладание, но ето че бе дошъл моментът, в който бе загубила железния си контрол.

— Бихте ли ми казали, мис Карингтън, защо баща ви не е тук? — попита Морган, като съвсем съзнателно смени темата.

— Лорд Карингтън е много рядко в имението. Той никога не е харесвал провинциалния живот — предпочита разнообразието в Лондон.

— Не бяхте ли информирана за моето посещение?

— Не. Мисля, че не е имало достатъчно време.

— Глупости — рязко отметна глава дукът. — Мина повече от седмица, откакто Карингтън ми прехвърли имението.

— Толкова отдавна? — отбеляза сухо тя. — Наистина сте твърде благовъзпитан и въздържан, след като не сте се втурнали веднага насам.

Морган я изгледа студено, но се възпря. Много малко хора, особено пък жени, бяха имали смелостта да се държат предизвикателно с него. По-голямата част веднага се поддаваха на властния му характер, впечатляваха се от титлата и богатствата му. Но Алиса Карингтън явно бе от по-друга материя.

— Вие не предпочитате ли също разнообразието на Лондон, мис Карингтън?

Алиса рязко се извърна към мъжа, като се страхуваше, че той се подиграва, но красивото лице срещу нея бе напълно искрено. Брадичката й нервно подскочи:

— Никога не съм била в Лондон.

Сребристосивите му очи се присвиха от изненада.

Изведнъж той разбра колко уязвима и самотна беше тя. Запита се какъв живот ли бе водило това момиче, изоставено от баща си в провинциалното имение.

— Нямате основание да недоволствате — внимателно започна той. — Много пъти съм си мислил каква досада е цялата тази шумотевица в Лондон. Да не говорим за обществото — с по-голямата част от хората не си заслужава дори да се познаваш.

Алиса му отправи едва доловима усмивка:

— Уверявам ви, че едва ли бих могла да бъда считана за жена, която недоволства или се оплаква за нещо толкова несъществено като липсата на познанства в Лондон.

Той отново се учуди на отсъствието на каквито и да било преструвки й превземки в поведението й. Това му действаше освежаващо. Почувства се привлечен от открития й характер и зеления огън на дълбоките бадемовидни очи.

— А вие с какво предпочитате да се занимавате, мис Карингтън?

— Обичам да яздя — веднага отговори тя. — Обожавам да съм сред природата. Бродирането оставям за вечерите, а четенето е огромно удоволствие, въпреки че рядко имам време да удовлетворявам личните си предпочитания и интереси.

— Сама ли се справяте с имението?

— Помагат ми няколко дългогодишни служители на семейството — призна Алиса. — Предпочитам да се справям сама и с тяхна помощ, мисля, че успявах. Лорд Карингтън не възразяваше.

— Лорд Карингтън? Защо сте винаги толкова хладна, когато става въпрос за баща ви?

Алиса го погледна неразбиращо:

— Винаги съм мислела за него като за лорд Карингтън. Дори когато бях малко момиченце.

Морган недоумяваше що за баща бе този човек, предизвикал подобно отчуждение у едно младо момиче.

— Но, изглежда, баща ви е направил всичко необходимо за вашето възпитание. Едва ли ви липсват умения за висшето общество.

— Е, не сърбам, когато си ям супата, и ползвам успешно приборите — засмя се Алиса. — Всъщност бавачката ми, Мейвис, винаги е имала огромно влияние върху мен. Пък и гувернантките все пак успяха да огладят някои мои несъвършенства.

— Трудно дете ли бяхте? — Морган можеше да си я представи единствено като жизнерадостно, упорито малко момиченце с открит, любознателен нрав.

— Мисля, че точното определение е „с висок дух“, Ваша светлост. Но, честно казано, аз се държах прилично. Желанието да се харесам на гувернантките си оформи поведението ми.