Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Има ли някакво значение кой ще го прави, мис Карингтън? Да не би да планирате да работите тук?

— Мислите ли, че брат ви би обмислил подобна възможност? — отговори му с въпрос Алиса, а очите й бяха изпълнени с надежда. — Знам, че е необичайно, но съм отлично квалифицирана, а и вече съм доказала на практика, че мога успешно да се справям.

За няколко секунди Морган мислеше, че тя се шегува. После разбра, че момичето говори сериозно, и се помъчи да прикрие скептицизма в отговора си.

— Едно е да управляваш собственото си фамилно имение и съвсем друго някой да те наеме за тази работа. Не мисля, че идеята за жена управител ще допадне на Тристан. Той е убеден, че жените имат свое строго определено място в обществото.

— Определено място в обществото? — повтори меко Алиса. — И къде точно се намира това място?

Дукът се усмихна на пълния й с възмущение въпрос. Облегна се удобно в креслото и протегна дългите си крака.

— Жената трябва да бъде предпазена и закриляна от грубостта и проблемите в живота, за да може да посвети цялото си време на осигуряване на удобството и щастието на мъжа, поел отговорността за нея. През деня тя би трябвало да бъде до него — красива и обожаваща го — любяща и изпълнителна в леглото.

— До него, Ваша светлост, но не и в краката му — презрително изкоментира Алиса.

— Ех, ако е абсолютно необходимо — усмихна се цинично Морган. — Не сте ли съгласна, мис Карингтън?

Тя повдигна гордо брадичка:

— Никога не ми се е налагало да ме закрилят или предпазват, Ваша светлост. И намирам мнението ви за моя пол грубо и предубедено. Вярвам, че един мъж има нужда да се грижи за жена си само защото това го кара да се чувства щастлив.

Той се усмихна и Алиса трябваше да напрегне цялата си воля, за да остане спокойна при това показно самодоволство. Имаше чувството, че мъжът й се присмива, и въпреки това знаеше, че разговорът й е приятен. Защото с всяка измината минута тя усещаше все по-осезаемо мъжкото присъствие — красивото лице, привлекателната усмивка, искрените очи, които потъваха в нейните и я караха да се чувства толкова женствена. Сякаш бе погълнала някаква сладка отрова, водеща я до опиянение. Алиса знаеше, че това е опасно. И в същото време завладяващо и непреодолимо. Затова реши, че трябва да приключи вечерта възможно най-скоро, и отново върна разговора към новия собственик на имението.

— Тъй като брат ви би се чувствал унижен да ми предложи работа в имението, смея ли да се надявам, че останалите ще запазят положението си. Както сам можете да прецените, само аз съм особената и странната тук. Всички други се справят отлично.

— Въпреки мнението, което успях да ви създам за брат си, мога да ви уверя, мис Карингтън, че той не е някакъв тиранин. Уверен съм, че всеки, който си върши добре работата, ще бъде помолен да остане. Но повече не бих могъл да обещая.

Беше честен отговор и Алиса кимна с глава в знак на съгласие.

— Мога само да се надявам, Ваша светлост, че уважаваният ви брат е със същите разбирания.

Тя леко се поклони за довиждане и напусна стаята.

Морган се ухили широко на последните й думи, като никак не беше сигурен дали тя бе имала намерение да изрази възхищение, или да го обиди. Да, Алиса Карингтън не беше като жените, които познаваше, още по-малко приличаше на онези, с които се срещаше. И той я намираше очарователна. Е, какво да се прави — френски шпиони в Рамсгейт Касъл, а сега тази интригуваща мис. Седмицата далеч бе надхвърлила представите му за седем нормални, обикновени, привични дни. Дукът си помисли, че невинната, искрена и пряма Алиса го бе накарала да се чувства по-жизнен отколкото ако беше в стая, пълна с красиви, многословни куртизанки. Мъжът поклати глава, забавлявайки се с тази иронична ситуация, и бавно тръгна към стълбището. Докато се качваше, в главата му се въртеше не друга, а палавата мисъл къде ли е спалнята на Алиса Карингтън.

На следващата сутрин Алиса се събуди по-рано от обикновено. Полежа, замислена за събитията от предната вечер — колко малко време бе необходимо, за да бъде разбит животът на човека! Сякаш беше ужасен сън. Но не беше и тя почувства желание да се скрие в завивките на леглото и да прекара така деня. Все пак успя да стане, да се приготви и с невиждащи очи се взря в ранната утринна мъгла. Сълзите потекоха по лицето й, но тя знаеше, че не може да си позволи лукса да плаче. Притвори тежките завеси на прозореца и прекоси стаята, за да наплиска лицето си със студена вода. Искаше й се да изтрие издайническите следи на умората след безсънната нощ. Облече се набързо, прибра косата си в кок на врата и бе готова за закуската заедно с персонала в кухнята. Вече почти бе прекосила фоайето и тъкмо завиваше зад ъгъла, когато внезапно пред нея изникна дукът. Алиса залитна встрани и мъжът инстинктивно я прихвана за раменете, за да я задържи.