Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Проклятие! — изруга тихо младата жена, докато оправяше роклята си.

— Добро утро и на вас също.

Алиса пое шумно дъх и се вгледа в сребристите очи срещу себе си.

— Извинявам се, Ваша светлост — тя усети, че се изчервява и несъзнателно докосна с ръка пламналата си буза.

Той най-безсрамно се ухили.

— За какво, мис Карингтън? За това, че едва не ме съборихте или че се нахвърлихте върху ми толкова очарователно?

— Ако искате да бъдете груб, ще си оттегля извинението — сопна се тя.

Дукът наклони глава, за да я огледа по-добре, и като забеляза ядосаното й лице, не се сдържа и съвсем искрено се разсмя. Смехът му бе най-заразителното нещо, което бе чувала някога, и Алиса, без да осъзнае, също се усмихна.

Когато се успокоиха, тя забеляза, че Морган бе облечен за езда. Плътно прилепналите дрехи очертаваха стройно мускулесто тяло и младата жена отново се изчерви. Съвсем несъзнателно ръката й легна върху рамото му, пръстите й се плъзнаха гальовно по широката гръд, като се наслаждаваха на контраста между мекото кадифе на връхната дреха и стегнатата плът под него.

Мъжът бе изненадан, жестът й го бе заварил неподготвен и затова не можа да прикрие желанието си. Той се пресегна и повдигна лицето й, очите му я оглеждаха с нескрито любопитство и страст. Погледите им се срещнаха и тя се изплаши — чак сега разбра какво бе направила. Алиса стреснато отдръпна ръката си, за момент си помисли, че сърцето й ще спре да тупти. Прехапа устни, за да се овладее. Лицето й стана огненочервено, тя сведе очи и не смееше да го погледне отново.

Морган разбра, съжали я и меко каза:

— Надявах се да ме придружите в обиколката ми на имението тази сутрин. Може би след закуска?

Все още неспособна да говори, Алиса само кимна.

— Чудесно. Хайде тогава да отидем и да видим какво е сътворила мисис Стратън за закуска. — Морган сграбчи ръката й и преди да чуе някакви протестни думи, бързо тръгна надолу по стълбите и влезе в трапезарията.

Мисис Стратън наистина бе много заета. Пъркинс наливаше кафето, докато Моли и Луси носеха безбройни подноси с димяща храна и внимателно ги подреждаха върху бюфета встрани.

— Да ви сервирам ли, Ваша светлост? — запита икономът.

— Да, Пъркинс, сложете прибори и за лейди Алиса.

Тя с гордост забеляза блестящата от чистота изгладена покривка на масата, снежнобелите салфетки, излъсканите сребърни прибори, семплата, но елегантна ваза с цветя. Добрият стар Пъркинс бе успял да осигури дори и един брой на „Морнинг Поуст“. Алиса трескаво се надяваше, че всичко това ще му направи впечатление и дукът ще остане доволен от усилията им да му доставят удоволствие.

Тя се усмихна благодарно на Пъркинс, който постави чиния пред нея, но едва не изпусна чашата от китайски порцелан, когато видя съдържанието й: бъбреци, яйца на очи, пържени картофи, печена шунка и дебел резен филе. Та това бе храната, която тя ядеше за цял месец! „О, господи, целият ми бюджет за храна рухна“ — помисли си Алиса. Беше забравила, че сега дукът осигуряваше и плащаше храната. Този факт обаче не събуди апетита й. Алиса разсеяно ровеше в чинията, ронеше хляба на малки парченца и дори не се пресегна към маслото.

— Смея ли да ви попитам, мис Карингтън, какви са вашите бъдещи планове? — учтиво започна разговор дукът.

— Планове ли? Мисля, че вие ми напомнихте да ви разведа из имението — безсмислено отговори тя.

— Нямах предвид днес, а изобщо — подчертано меко продължи той.

— О, вие имате предвид какво смятам да правя, след като… хм… напусна Уестгейт Менър? Не се безпокойте, всичко е уредено.

Дукът учудено повдигна вежди.

— Толкова скоро? — Сивите очи се присвиха недоверчиво. — Но вие ми казахте, че не сте знаели нищо за продажбата на имението до вчера следобед!

— Не ме разбрахте. Обмислила съм всичко много преди да дойдете.

Той се намръщи в недоумение и тя побърза да му обясни:

— Въпреки мнението ви за женския пол, ние не сме чак толкова безпомощни, глупави и неподготвени за живота. Някои от нас са способни да се грижат за себе си. Още когато видях книгата с отчетите за състоянието на имението, се убедих, че лорд Карингтън няма да престане да пилее парите си. Знаех, че все някога ще загуби Уестгейт Менър. И така реших, че ще е най-сигурно, ако закупя някоя малка къща в покрайнините на селото. И го направих — сключих изгодна сделка с един стар учен, който реши да живее зад граница. В същото време вложих малка сума пари в някои сделки и успях да спечеля. Не е много, но ще успея да се справя с приходите, които, ще имам. Лордът пропиля дори зестрата, която майка ми ми остави. Точно тогава реших да взема тези пари като компенсация за грижите ми за имението — завърши Алиса и в тона й се прокраднаха нотки на оправдание.