Ейдриън Басо - Интимно предателство

Морган я гледаше с огромно удивление.

— През краткото време на нашето запознанство вие непрекъснато ме изненадвате.

Тя му се усмихна:

— Ще го приема за комплимент, макар да не съм сигурна, че имахте предвид това.

В този момент влезе Пъркинс със сребърен поднос в ръце. Спря се пред Алиса и с поклон постави пред нея съдържанието му.

— Пощата е пристигнала по това време? — попита учудено тя.

— Писмото бе донесено от специален пратеник от Лондон, лейди Алиса.

Любопитна, младата жена разпечата восъка върху плика и веднага разпозна специфичната хартия, която лорд Карингтън използваше.

— От адвокатите на баща ми — информира тя дука. Устните й се изкривиха в иронична усмивка. — Вероятно това е съобщението за продажбата на имението и вашето пристигане.

Но щом започна да чете, изражението й се промени. Зелените й очи се разшириха, цялото й тяло застина, напрежението и тревогата победиха самообладанието й. Тя повдигна пребледнялото си лице към духа и прошепна:

— Лорд Карингтън е мъртъв. Намерили са го в стаята му снощи. С куршум в главата.

Възцари се мрачно мълчание. Двамата мъже чакаха Алиса да продължи. Но тя просто гледаше младия мъж пред себе си, все още объркана и вцепенена. Дукът протегна нетърпеливо ръка:

— Може ли? — Той взе писмото и бързо прочете съдържанието му. — Изглежда, вашият адвокат, мистър Бартлет, е успял да уреди въпроса с полицията. Той ги е разубедил да водят разследване. Смъртта на лорд Карингтън е нещастен случай. Това е заключението.

— Нещастен случай? — повтори невярващо Алиса.

— Пъркинс, донеси бренди — нареди Морган, като видя унесеното й състояние.

Икономът бързо излезе и мъжът взе ръцете й в своите. Тя изведнъж се почувства уютно от силата и топлината на допира му.

— Изпий това — нареди Морган и й поднесе чаша с бренди. — Ще успокои нервите ти.

Тя не му обърна внимание, а отново попита:

— Как могат да считат подобно нещо за нещастен случай? — отчаяние изпълваше гласа й. — Няма ли все пак да има някакво разследване? Ами ако е било убийство или някой го е принудил да го направи?

— Това е всичко, Пъркинс — каза дукът и освободи иконома.

Щом останаха сами, той отново взе ръцете й в своите. Морган бе развълнуван от измъчения й поглед, но това не го спря да й каже истината:

— Мистър Бартлет ви е направил голяма услуга, мис Карингтън. — Той спокойно се опитваше да я убеди. — Това е най-доброто за всички, особено за вас.

Напрежението се засили, когато Алиса се реши да сподели ужасяващото я подозрение.

— Самоубийство — прошепна тя. — Да не намеквате, че е било самоубийство?

— Изглежда, че е така — внимателно потвърди Морган.

— И вие смятате, че трябва да оставя въпроса без последствие? — вдървено продължи тя.

— Може би това е най-разумно.

— И какво би трябвало да направя сега? — разсеяно попита Алиса. — Да отида до Лондон да… да… — Думите просто бягаха от устните й.

— Мистър Бартлет ще подготви всичко. Просто му наредете да изпрати тялото на лорд Карингтън тук.

— В Уестгейт Менър? Но защо… Имението не принадлежи вече на фамилията Карингтън.

— Да не мислите, че съм някакво чудовище, което ще откаже последното място за почивка на един благородник? Разбира се, че ще бъде погребан тук. — Гласът на дука прозвуча по-сурово, отколкото бе възнамерявал, но причината се криеше в това, че, кой знае защо, Морган се чувстваше виновен.

— Благодаря ви — леко се раздвижиха в отговор устните на младата жена. — Ще изпратя писмо на мистър Бартлет веднага.

Тя седеше неподвижно на стола, стиснала забравената чаша с бренди. „Самоубийство, самоубийство.“

Думата ехтеше в съзнанието й. Тя позволи на шока и мъката да надделеят над забележителното й самообладание. Опитваше се да си припомни нещо хубаво, свързано с баща й, някой незабравим спомен. И се чувстваше още по-отчаяна, защото не можеше. Джеръми Карингтън беше егоист, необщителен и отчужден, студен баща. А сега се бе самоубил и я оставяше съвсем сама.

Дукът й говореше нещо. Алиса вдигна невиждащи очи в опит да се съсредоточи и да излезе от обзелото я вцепенение. Мъжът повтори:

— Има ли нещо, което бихте искали да направя, мис Карингтън?

Да, тя искаше да крещи. Ако можеше всичко това да не се бе случвало и нещата да се върнеха към стария, привичен ред! Алиса затвори очи в напразно усилие да прогони мисълта от главата си. „Искам да се тревожа за цената на зърното и за времето, което може да измрази реколтата. Не желая да ме гонят от собствения ми дом и да погребвам баща си, който току-що се е самоубил“ — мислеше си тя. После обезсилена и обезсърчена изпи на един дъх брендито.