Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Изглеждате чудесно, мадам.

Дукесата потупа мястото до себе си и той седна.

— С Имоджин тъкмо привършихме.

Морган погледна към компаньонката на баба си.

— Как сте, мисис Глиндън?

— Много добре, Ваша светлост — тихо отговори жената.

— Ще пиете ли чай с нас, Имоджин? — учтиво попита дукесата.

Мисис Глиндън отклони поканата. Въпреки че бе прехвърлила средната възраст, тя се чувстваше смутена от присъствието на внука на работодателката си. Освен това знаеше, че дукесата предпочита да остане насаме с него.

— Тогава ще ви видим на вечеря — освободи я дукесата. — Хайде, кажи ми сега, скъпо момче, на какво дължа тази прекрасна изненада. Досега винаги си ме предупреждавал, не е присъщо за теб да дойдеш, без да се обадиш предварително. — В гласа на старата жена прозвучаха тревожни нотки. — Да не се е случило нещо? Тристан добре ли е?

— Трис е добре — успокои я Морган. — Какво ви става на всички днес? Не мога ли просто да дойда вкъщи, без да всявам паника? Първо Бърк, сега и ти.

— Не се ядосвай, Морган — каза дукесата, като го наблюдаваше замислено.

По-големият й внук не избухваше лесно, но тя познаваше настроенията му и й беше ясно, че нещо го тревожи. Затова реши да изчака благоприятен случай да подхване отново темата и се зае да налива чая. Елегантно повдигна порцелановия чайник, напълни изящните чаши, добави захар и поднесе на Морган димящата, уханна напитка. Той пое в ръцете си ювелирното изделие, като се опитваше да не разлее съдържанието. Дукесата му напълни и една голяма чиния с бисквити, сандвичи, кифлички и любимите му сладки, постави я на ниската масичка пред него и го наблюдаваше как се храни с наслаждение.

Самата тя разсеяно отпиваше от чашата си и продължаваше да се взира в лицето на любимия си внук. Забеляза следите от умора в очите и тънките тъжни бръчици около устните. Да, нещо наистина го безпокоеше, но опитът й подсказваше, че той сам щеше да й го каже, когато му дойдеше времето.

Тя обичаше и двамата си внуци. Но по-големият заемаше специално място в сърцето й. Дукесата не бе сляпа за недостатъците му — той бе избухлив и властен, в някои моменти дори и тиранин. Но под тази външна изява се криеше благородно, честно сърце и лесно наранима чувствителност. Много малко хора познаваха истинската му същност. Но старата жена бе наясно с нещастния му брак. Тя също се обвиняваше, защото бе взела активно участие, бе насърчила тази връзка. И тя единствено знаеше за болката и вината, която Морган изпитваше заради смъртта на Валери. Дукесата бе станала свидетел на затварянето му в себе си, продължило повече от три години. Дукът бе сложен човек — харесваха го и го уважаваха в обществото, но малцина можеха да се похвалят с приятелството му. Той ревниво пазеше собствения си свят. Колкото до жените, дукесата добре знаеше репутацията му на честен човек. Тя не бе наивна — известно й бе, че внукът й издържа метреси, а и връзките му с омъжени жени не бяха тайна. Но те бяха инцидентни, в тон с времето, в което живееха. Бе положила много усилия и старание да го запознава с млади жени и девойки с добро обществено положение и състояние. Накрая се отказа. Морган категорично й бе заявил, че не желае да обсъжда нова женитба, и тя тактично бе отстъпила, уважавайки молбата му. Беше нещо като неписан договор между тях.

След като реши, че той е приключил с храненето, дукесата продължи с въпросите:

— Как са Трис и неговата скъпа Каролайн? Напредват ли с подготовката за сватбата? Отвеяната й майка още ли не е определила точната дата?

— Бабо — предупредително започна Морган, — не можеш да се отнасяш по този начин към лейди Гренъм.

— И защо не? Та това е самата истина. Благодаря на бога, че Каролайн е наследила единствено мекия характер на майка си, но не и липсата на всякакъв разум. Знаеш, че не понасям глупостите, особено при жените. Но хайде да се върнем на подготовката за сватбата.

Морган й хвърли унищожителен поглед:

— Ако ще говорим за сватби, по-добре да си тръгвам.

— О, стига си се цупил, Морган. Ако продължаваш, ще си взема назад думите, че съм безумно радостна да те видя.

— Извинявай. Имах много неприятна седмица. — Морган изяде още два малки сандвича. — Бабо, познаваш ли Джеръми Карингтън, виконт Мългрейв?

Старата дукеса се замисли за миг.

— Спомням си ясно, че се срещнах с Елеонор Карингтън преди много години. Тя почина млада, бедната жена. Беше много тъжно. Но не съм сигурна каква точно беше връзката й с лорд Карингтън. Съпруга или сестра? Не, почакай, Елеонор му беше жена. Имаха и дете — едно малко момиченце.