Ейдриън Басо - Интимно предателство

Морган изгледа двете жени. Мисис Глиндън бе готова да се разплаче, а баба му се канеше да плисне съдържанието на чашата си в лицето му.

Дукът се почеса по врата. „Какво ми става? Държа се, като че ли бедната жена е обвинена в убийство!“

— Дами, приемете извиненията ми. Мадам, мисис Глиндън, ще можете ли да ме извините? Не мисля, че съм подходяща компания тази вечер. — Той се изправи и им кимна за довиждане, преди да излезе от стаята.

На следващата сутрин Морган се бе втренчил мрачно във великолепните градини. Стоеше в библиотеката и си мислеше за току-що преминалия разговор. Той не му бе донесъл нищо ново или неочаквано. Не бяха наемали нови хора през последните години. Морган се чувстваше напълно объркан, а това усещане никак не му харесваше.

Той прекоси стаята — стъпките му потъваха в дебелия ориенталски килим — и затвори вратата на библиотеката. Не успяваше да се освободи от лошото предчувствие.

Изглеждаше му твърде просто да постави капан на Фолкън. Дукът бе получил три папки с документи, всяка от които съдържаше важна, но различна информация за придвижването на армията на полуострова. Бяха го инструктирали да заключи първата папка в бюрото си в Рамсгейт Касъл, втората на друго, по-необичайно място в същата стая, а третата — в жилището си в Лондон.

Лорд Касълриг възнамеряваше да подхвърли на определени хора новината, че Морган заема важно място и активно съдейства на Военното министерство. Това трябваше да наведе шпионина на мисълта, че има какво да получи от дука. Очакваха, че Фолкън ще активизира връзката си в Рамсгейт Касъл, за да се сдобие с ценната информация.

Британските шпиони във Франция щяха да съобщят каква информация е била получена.

Всеки, който познаваше работещите в имението и имаше достъп до Рамсгейт, щеше да може да намери първата папка в бюрото. Втората щяха да открият много по-трудно. Ако и от нея изтечеше информация, можеха да направят заключението, че шпионинът е от приближените на дука. А ако и третата папка попаднеше в ръцете на французите, то някой от висшето общество бе намесен в играта.

След като се увери, че вратата е заключена, Морган извади от вътрешния си джоб документите. Първата папка постави в най-горното чекмедже на бюрото и превъртя ключа. Вторият комплект скри в кутия, която постави в един лъскав шкаф в стил Шератън.

Огледа още веднъж стаята и излезе. Капанът бе заложен. Сега оставаше да се чака.

Три дни по-късно Джеръми Карингтън бе погребан до жена си във фамилното гробище. Службата бе съвсем обикновена. За да плати, Алиса продаде единствената си скъпоценност — гранатова брошка с перли, наследена от баба й. Тя не заплака по време на опелото, стоеше съвсем сама във февруарската мъгла. Съвсем спокойно наблюдаваше как тежкият дъбов ковчег с тялото на баща й бе спуснат в земята. Знаеше, че изглежда коравосърдечна, но не се чувстваше способна да рони фалшиви сълзи заради малцината, присъстващи на погребението. Бяха дошли няколко местни благородници, по-скоро от любопитство, отколкото от някакви други чувства. За Алиса те бяха напълно непознати и чужди.

Мистър Бартлет, адвокатът на лорд Карингтън, също дойде и когато приключиха с формалностите, той и Алиса проведоха кратък разговор, за да обсъдят положението с имението. Новините бяха лоши.

Веднага след като седнаха в библиотеката, адвокатът започна:

— Уестгейт Менър, както вече знаете, лейди Алиса, принадлежи на Морган Аштън, дук на Гилингам.

Впечатляващата фигура на дука изникна в съзнанието й и сърцето на Алиса заби учестено.

— Доколкото разбирам, новият виконт Мългрейв е вашият чичо, мистър Ричард Карингтън — продължи Бартлет.

— Чичо ми? — сухо попита Алиса. Тя бе забравила напълно за съществуването на по-младия брат на баща си. — Никога не съм го виждала. Той е заминал за колониите много преди да се родя. Предполагам, че са се скарали за нещо. И, доколкото знам, не са се срещали в продължение на трийсет години. Не знам нищо за Ричард, но едва ли титлата му означава нещо за него. Още повече че няма нищо за унаследяване.

Алиса погледна въпросително адвоката, очаквайки мнението му. Мистър Бартлет, нисък, набит човек, се размърда от неудобство под открития й поглед. После прочисти гърлото си:

— За съжаление, лейди Алиса, новият виконт Мългрейв трябва да бъде открит незабавно. Казвам ви го, защото не успях да разбера нищо за местонахождението на Ричард Карингтън, нито пък на неговите наследници. Надявах се, че вие ще ми помогнете.