Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Алиса — промърмори дукът.

— Имаха чудесен дом някъде в Хемпшир. Мисля, че се казваше Уестгейт Менър.

В този момент Морган си пожела баба му да не притежаваше толкова силна памет. Тя знаеше повече за фамилия Карингтън, отколкото самият той.

— Сега имението е мое — информира баба си Морган.

— Не знаех, че възнамеряваш да купуваш още едно имение!

— Всъщност го спечелих на търг.

— Търг! По това време на годината?

— Беше единична продажба, наистина необичайна. В един от клубовете на Уайт — допълни без желание дукът.

— Боже мили! Що за глупак би продал част от собствеността си по този смешен начин? — Дукесата присви подозрително очи. — Да не е бил пиян?

— Разбира се, че не — рязко отговори Морган. — Уверявам те, бабо, платих му съвсем разумна цена. Беше повече от честно, дал съм му повече, отколкото си заслужава, като съдя по това, което видях вчера.

Дукесата стисна устни:

— Въпреки това намирам цялата тази история за доста странна. Необичайна е дори за теб, Морган.

Дукът повдигна вежди:

— Да не намеквате, че постъпките ми са неуместни, мадам?

— Не — бавно продължи дукесата. — Не намеквам. Твърдя го!

— Разбрах, мадам. — Морган знаеше къде да спре. Щеше да изчака няколко дена, преди да й каже за смъртта на лорд Карингтън. — Но мисля, че Трис би желал да има имението, след като се ожени.

Дукесата обмисли думите му и веднага смени тона:

— Сигурна съм, че ще се радва. Дълбоко в себе си Трис винаги е желал да живее в провинцията и да се занимава със стопанство. А и ще бъде разумно Каролайн да бъде далеч от Лондон и от влиянието на майка си. Никой не е толкова грижовен и внимателен като теб, момчето ми.

— А вие сте ужасна — пошегува се Морган.

— Да, прав си — съгласи се тя с весели искрици в очите.

Вечерята започна обещаващо. Морган галантно настани двете дами, преди да седне начело на масата. Официално облечени слуги, по един за всеки от вечерящите, сервираха първото ястие.

Дукът ядеше, без да усеща вкуса на храната. Умът му бе зает с предстоящия разговор с управителя на имението, Викърс. Бе го насрочил за сутринта. Чувстваше се особено, едва ли не като глупак, да поставя капани в собствения си дом.

Информацията на лорд Касълриг може и да е погрешна, реши дукът, докато пресушаваше третата чаша с вино. Не бе възможно някой в имението да работи за французите.

Дукесата улови погледа му и се намръщи неодобрително на празната му чаша. Морган й се усмихна палаво, по момчешки, за да стопи раздразнението й. Старата жена не можа да издържи на чара му и също се усмихна в отговор.

— Казах ли ви, мадам, колко сте очарователна тази вечер? — каза й нежно той и преглътна парчето месо от фазан.

Дукесата засия при този комплимент и гордо се изправи на стола си:

— Не сте, сър — отговори му тя, — крайно време беше.

Тя наистина изглеждаше прекрасно — облечена бе в семпла сива рокля с квадратно деколте. На шията й блестяха огромни сапфири и диаманти, косата й бе обвита с тюрбан, който правеше дребното й лице по-издължено и изтънчено. В сравнение с ниската, закръглена мисис Глиндън, дукесата изглеждаше много млада за своите шейсет години.

Мисис Глиндън. Морган подозрително погледна към компаньонката на баба си. Сега си спомни, че е чувал за някакви нейни роднини във Франция. Дали пък в това не се криеше нещо?

— Кажете ми, мисис Глиндън, все още ли имате близки, които живеят във Франция?

— Да, Ваша светлост — отговори жената, поласкана от това, че той си е спомнил нещо толкова лично, свързано е нея. — Моята сестра, чийто съпруг почина, и тримата й синове имат къща близо до Париж.

— Често ли си пишете с тях?

— Не много. Има известни трудности с получаването на писмата оттам през последните няколко години.

— Но винаги се намира начин, нали? — настояваше Морган.

— Предполагам, че да — продължи колебливо мисис Глиндън, като не разбираше какво цели дукът с този разговор.

— Племенниците ви във френската армия ли служат в момента? — притисна я Морган.

— О, боже господи, не. Ваша светлост — дойде бързият отговор. — Те са все още много малки. Филип, най-големият, е на тринайсет години.

— А вашата сестра, мисис Глиндън? Тя симпатизира ли на френската кауза?

— Аз… ъ… не съм сигурна какво имате предвид — вцепени се жената.

— Въпросът е много прост. Сестра ви симпатизира ли на Наполеон? — В гласа му се прокрадна обвинение.

— Морган, моля те — намеси се дукесата, — какво си си въобразил, че говориш на Имоджин с подобен тон?