Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Направихте вече достатъчно, Ваша светлост — студено каза тя, като ясно съзнаваше, че няма право да му прехвърля чужди вини, но не можеше да сдържи укора и страданието в гласа си. — Мисля, ще ме извините, ако не прекарам сутринта с вас в разглеждане на имението. Ще трябва веднага да се занимая с неотложна кореспонденция.

Морган остана сам, като продължаваше да се взира в затворилата се след нея врата. Няколко минути се чудеше дали да я последва и да се опита по някакъв начин да облекчи страданието й. Но не можеше да измисли какво още да каже или направи. Чувстваше необяснима злоба към Джеръми Карингтън. Как бе могъл този човек да бъде толкова безотговорен и жесток към собственото си дете? Бе просто невероятно.

Дукът забави тръгването си колкото е възможно, като се надяваше, че Алиса ще приключи с писането на писмата и ще го потърси. Най-накрая разбра, че тя няма да го направи и че самият той ще трябва да я намери.

Откри я в кабинета, загледана замислено в оловните капаци на прозорците.

Жената го чу да влиза и бързо се обърна. Дукът забеляза проблясъка на болка в очите й, преди тя да успее да прикрие слабостта си.

— Готов ли сте да отпътувате, Ваша светлост? — прозвуча твърдо гласът й.

— Ако не ви трябва някаква помощ.

Алиса поклати глава. Импулсивно тръгна към него, протегнала ръка за сбогом. Искаше й се с този последен жест да се извини за безпричинната си грубост.

Дукът разбра, хвана ръката й, приближи я до устните си и нежно целуна китката й.

Очите им се срещнаха. Двамата постояха така за момент. И в този кратък миг сякаш погледнаха в душите си. Привличането бе толкова непобедимо, че мъжът не издържа. Нежно я пое в прегръдката си, силното му мъжко тяло я приюти и успокои. Затова, макар и изненадана от жеста му, тя просто си почиваше в сигурността на ръцете му. Физическото му надмощие и духовна сила вдъхнаха на Алиса усещане за сигурност. Удивена от самата себе си, тя вдигна лице и му благодари мълчаливо за човечността и състраданието.

Морган също се чувстваше необичайно. Силни, познати усещания запулсираха в тялото му, щом погледите им се сляха. Без да мисли повече, той се наведе и я целуна. Целувката беше дълга и чувствена — мъжът проучваше и се наслаждаваше, поддаваше се на емоцията и страстта. Осъзна какво прави чак когато усети удивлението и нерешителния отговор на устните й. Почувствал неудобство, той завърши целувката също толкова неочаквано, колкото я бе започнал, и отстъпи, изумен от факта, че не бе успял да се овладее.

Алиса го наблюдаваше с уплашените си очи, почти онемяла. Тя се полюляваше леко, като се чудеше дали ако се облегне на рамото му, той отново ще я целуне. Целувката му бе най-забележителното нещо, което бе изпитала през живота си досега: настъпателна и въпреки това нежна, силна, но и ласкава. Съжаляваше, че не може да се повтори.

Морган се намръщи на замечтаното й изражение. Преглътна шумно, за да преодолее неудобството и вълнението, и реши, че е време да се сбогува.

— Довиждане, мис Карингтън.

— Ваша светлост — изговори отчетливо думите тя, объркана от неочакваната му грубост.

Наблюдаваше мъжа, без да трепне, докато той излизаше от стаята, преднамерено забързан. Алиса рязко разтърси глава, за да преодолее натрапчивата мисъл за целувката и се върна към бюрото с недовършеното писмо.

Дукът скочи в очакващата го двуколка и се обърна към Пъркинс:

— Кажи на мис Карингтън, че може да ме намери в Рамсгейт Касъл, до Портсмут. Ще бъда там до четвъртък тази седмица. След това заминавам за резиденцията си в Лондон. — Той подаде на иконома бележка, съдържаща същата информация. — И, Пъркинс, наблюдавай я, не я изпускай от очи — продължи Морган, изненадвайки и себе си, и стария човек.

После с леко подръпване на юздите подкара расовите коне по алеята.

Беше разсеян по целия път до Рамсгейт Касъл. Мислите му непрекъснато кръжаха около Алиса. Не можеше да си обясни с какво момичето го бе впечатлило толкова силно. Целувката им бе страстна и му достави огромно удоволствие въпреки очевидната й неопитност. Според него Алиса също се бе наслаждавала на интимността им. Но Морган не бе очарован само от красотата й. Той бе впечатлен от силния дух и интелигентността, от способността й да се справя с трудностите с някаква особена лекота. И то при обстоятелства, които биха принудили много мъже да отстъпят. Що се отнася до по-голямата част от жените, те биха били безпомощни. А тази бе демонстрирала вътрешна сила и кураж, с който бе спечелила уважението му по време на краткия му престой в имението.