Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Мейвис, не се разстройвай. Всичко ще се оправи. Сигурна съм, че няма да ме наемат като гувернантка, а като компаньонка.

— Това звучи ужасно.

— Няма много възможности за жена в моето положение.

Тя зае дръзка поза и предизвикателно каза:

— Разбира се, винаги мога да се опитам да стана актриса…

— Лейди Алиса! — шокирана извика старата жена и Алиса се разсмя от сърце.

— Добре. Поне те накарах да спреш да плачеш. Стига вече глупости. Имаме твърде много работа за вършене, а аз искам всичко да е готово, преди дукът да влезе във владение на имението.

— Нямаш ли все още известие кога ще пристигне? — попита Мейвис, докато вадеше чифт проядени от молците бричове от стария гардероб.

Алиса поклати глава.

— Скоро ще разберем.

Единственото съобщение от дука след неговото заминаване бе кратка бележка. В нея се казваше, че може да остане толкова, колкото е необходимо, преди да освободи неговата собственост. Беше съвсем кратка, но дукът я бе написал саморъчно. Той се бе подписал лично, но това бе твърде необичайно и тя цял следобед мислеше върху този факт.

Алиса знаеше, че е глупаво, но не можеше да се освободи от спомена за прегръдката на мъжа и целувката му на раздяла. Не бе свикнала да я докосват, още по-малко да я целуват. Не беше чудно, че не можеше да забрави случилото се.

Отвори огромен пътнически сандък, натрупа извадените от него дрехи върху пода и започнала ги преглежда и сортира. По-голямата част бяха износени или с петна от храна и вино. Всичко изглеждаше ужасно, някои от сандъците не бяха отваряни с години. Лошият дъх в стаята действаше зле на Алиса. Безпокойството на Мейвис за несигурното й бъдеще също я терзаеше — повече отколкото би искала. Не я привличаше идеята да прекара живота си сред чужденци. Още по-малко да слугува на някого.

— Някаква карета идва насам — съобщи Мейвис, проточила шия през прозореца на спалнята. — Очаквате ли някого?

— Не. Не мога да различа герба. Ти виждаш ли по-ясно? — Алиса любопитно се надвеси, за да разгледа каретата, която вече наближаваше входа.

— Не и оттук — отговори бавачката. — Старите ми очи не виждат както някога, но трябва да е някой благородник. Отдавна не е идвала карета от нашия край.

Двете жени продължиха да наблюдават от удобната си позиция, докато каретата зави пред къщата и спря пред входната врата. Един слаб и висок като върлина лакей скочи на земята и отвори вратичката.

Първият човек, излязъл от впечатляващата карета, бе мъж, последван от две жени. Алиса видя, че и двете са облечени модерно и скъпо. Може би бяха съседи, дошли да изразят съболезнованията си.

И внезапно вниманието й бе привлечено от конник, препускащ по алеята. Беше възседнал най-огромния расов кон, който Алиса някога бе виждала. Мъжът спря великолепното животно до току-що пристигналите гости и заговори с тях.

Младата жена изгаряше от любопитство и се наведе още повече през прозореца, е надеждата да чуе нещо. В този миг первазът под нея изпращя, дървото, проядено от червеи, поддаде и тя започна да пада. Изкрещя, размаха ръце в напразно усилие и, слава богу — вярната Мейвис успя да я изтегли обратно.

Всички долу бяха повдигнали глави, стреснати от внезапния вик. Бавачката пусна Алиса на пода и й помогна да се задържи, защото тя се полюляваше, замаяна от случилото се. Младата жена най-после се успокои, оправи разрешената си коса и погледна отново през прозореца. Срещна погледите на четири чифта питащи очи. Тя веднага разпозна в ездача дук Гилингам.

Той й махна весело с ръка и Алиса почувства как се изчервява от унижение. Хванаха я на местопрестъплението — да шпионира от прозореца като непослушно дете.

— Погледни тук, дървото е направо изгнило — възкликна Мейвис, докато оглеждаше остатъците от перваза. — Цялото това място е една развалина. Можеше да паднеш и да си счупиш врата.

— Нищо ми няма, Мейвис. Нищо, с изключение на нараненото ми достойнство. — Алиса си пое дълбоко дъх. — Колко жалко, че ме видяха. Дукът явно притежава таланта да ме вижда в най-лошата ми светлина.

— А, значи дукът е пристигнал.

— Да. По-добре да сляза долу. Паркинс помага на мисис Стратън да прегледа склада с продуктите. Не съм сигурна дали са чули, че някой е дошъл.

Когато влезе в предната зала, не завари никого. Тъкмо се канеше да потърси неочакваните посетители, и Пъркинс се появи забързан от салона за гости.

— Дукът поиска да ги заведа в салона — обясни икономът. — Заповяда ми да поднеса нещо за освежаване.