Ейдриън Басо - Интимно предателство

Алиса въздъхна притеснена. Не бяха готови за гости.

— Сигурна съм, че мисис Стратън ще може да направи нещо, за да ги посрещнем както трябва. Кажи й да приготви чай и сандвичи и донеси вино за господата. — Тя докосна рамото на стария човек. — Ще се справиш, не се безпокой.

— А… това се казва бързо обслужване — говореше някой, когато Алиса влезе.

Тя се обърна към младия мъж, на когото принадлежаха тези думи, и го изгледа смразяващо. Той въобще не се впечатли от отношението й, а й отправи усмивка, която можеше да размрази и най-леденото сърце. Алиса веднага разбра кой беше той и се прокле за грешката си — приликата му с дука бе очевидна. Това бе единствената личност, която тя не би могла да си позволи да обиди, ако въобще искаше да подхранва надеждата на хората си да останат на работа.

— Мис Карингтън, колко хубаво, че ви виждаме отново — каза дукът и се приближи към нея, с което я спаси от настъпилото неловко мълчание. — Вярвам, че не сте се наранили след малката злополука.

— О, всичко е наред, уверявам ви, ваша милост — кисело му отговори тя. — Колко любезно, че сте загрижен за мен.

Нейният коментар го сепна, вместо да го разсмее. Защото тя изглеждаше много слаба и бледа в черния креп, който я покриваше от главата до петите. Но духът й бе непокътнат. И Морган наистина се радваше, че я вижда.

— Мис Карингтън, мога ли да ви представя брат си, лорд Тристан Аштън, годеницата му Каролайн Гренъм и сестра й, лейди Присила Огдън.

Алиса се поклони в отговор. Те наистина изглеждаха впечатляващо. Тристан не беше толкова висок, колкото дука, но бе добре сложен, с мощни рамене и стройни крака. Той несъмнено бе очарователен в тъмносиния си редингот, който подхождаше на сапфирено сините му очи. Въпреки че не притежаваше властната натура на брат си, Тристан бе човек, с когото трябваше да се съобразяват.

Годеницата му, Каролайн, бе хубавичка, с изящна дребна фигура и руси къдрици, които сякаш извираха отвсякъде. Облечена бе цялата в розова коприна, а сламената шапка с подходящо букетче и нежен бял воал от дантела допълваха тоалета й. Тя олицетворяваше женствеността и нежността. До това момиче Алиса се почувства съвсем стара.

Погледна към другата жена и не можа да открие никаква прилика. Лейди Огдън бе толкова брюнетка, колкото сестра й блондинка. Не бе красива като Каролайн, но въпреки това излъчваше особен чар. Бе облечена изцяло в черно.

— Не бяхме предупредени за идването ви, Ваша светлост — остро започна Алиса. — Ако знаехме, щяхме да ви приготвим достойно посрещане, на вас и вашите гости.

— Страхувам се, че вината е изцяло моя, лейди Алиса — обади се Каролайн със сладък глас. — Когато Морган ни каза за чудесния си сватбен подарък, аз настоях незабавно да дойдем да разгледаме имението. Надявам се, че не ви затрудняваме?

Алиса се поколеба. Тя нямаше право да бъде ядосана — къщата бе вече собственост на дука. Всъщност самата тя причиняваше неудобство с присъствието си.

— Персоналът искаше да направи добро впечатление — бавно промълви Алиса, смекчила тона. — Надявам се да не ги съдите прекалено строго.

— Боже мой, не! — увери я Каролайн. — Морган вече ни каза за отлично обучената прислуга. А и ние ще останем само няколко часа. Дукесата ни очаква в Рамсгейт Касъл тази вечер.

Дукеса? Съпругата на дука? Прониза я остра болка и силно разочарование. Разбира се, естествено бе мъж с положението на дука да бъде семеен. Тя се зачуди колко деца имаха. Хвърли бърз поглед към Морган, но не прочете нищо по лицето му.

— Ще ни покажете ли къщата по-късно? — попита Лейди Огдън любезно.

Алиса я погледна онемяла — какво би могла да каже? Как да откаже, без да изглежда груба? Или пък, ако приеме, как да се справи с подобна ситуация? Да развежда тези непознати хора из собствения си дом, който вече не й принадлежеше!

Тя нервно мачкаше черната тъкан на роклята си. Погледна уплашено към дука, но не получи никаква помощ.

Останалите очакваха съгласието й. Като не видя възможност да откаже, без да наруши добрия тон, Алиса отстъпи. Усмихна се лъчезарно и обяви:

— Ще се чувствам щастлива да ви придружа в разходката ви из имението по-късно. А сега ви моля да ме извините — ще трябва да видя докъде е стигнал Пъркинс. Позвънете, щом сте готови.

Алиса бързо се поклони и излезе, преди някой да успее да я спре.

Да придружава, когото и да било из къщата, се оказа по-потискаща, отколкото трудна задача. Те тръгнаха от най-горния етаж, като първо разгледаха таванските стаи, предназначени за слугите. Но Алиса не помнеше някой да е живял тук от години и разрухата бе пълна: подът бе разбит на места, в прозорците зееха дупки. Счупени мебели и прах, дебел слой сив прах. В ъгъла на една от стаите пробягаха мишки, които накараха Каролайн да изпадне в истерия. Тя изпищя и се вкопчи в Тристан, сякаш я заплашваше смъртна опасност. А той, изглежда, се забавляваше от сърце и започна да търси мишки навсякъде, където влизаха.