Ейдриън Басо - Интимно предателство

Лейди Огдън явно въобще не се впечатляваше от подобни неща и смъмри сестра си:

— Каролайн, ще спреш ли да се държиш като дете? А и ти я окуражаваш, Тристан.

— Само защитавам любимата си — спокойно отговори на упрека Тристан, който очевидно не се обиди от забележката на бъдещата си роднина.

— Глупости, Трис — изхили се дукът. — Ти просто се наслаждаваш всеки път, когато Каролайн скача в обятията ти! — Той намигна на момичето, което му отговори с изчервяване и свенлива усмивка.

Алиса бе вече уморена и измъчена от ужасно главоболие, когато стигнаха до обитаемия етаж. Тя се спря колебливо пред вратите на залата за гости, докато се питаше дали не постъпи глупаво, като не премести „съкровищата“ и не ги подреди в сандъци. Не бе и помисляла дори да ги върне на предишните им места — къщата щеше да има още по-просешки вид. Но младата жена не би могла да предвиди реакциите на Каролайн и лейди Огдън, когато се изправиха пред изящните предмети.

— Боже господи! — възкликна Каролайн и сините й очи се разшириха от удивление.

— Какво, за бога, е това? — удивена извика лейди Огдън.

И двете жени се извърнаха към Алиса. А тя стоеше като вкаменена и гледаше, без да вижда пред себе си; не им даваше никакво обяснение.

„Какво мога да им кажа? Че това е стаята, където съм складирала ценни предмети, за да изплащам дълговете на лорд Карингтън? Разбира се, преди да се застреля.“

— Морган ми разказа, че вие сте събрали тук всичко, за да приготвите имението за нас — внимателно обясни Тристан и наруши неловкото мълчание. — Трябва да ви благодаря, лейди Алиса.

Алиса погледна към дука с изненада, но и той в този момент удивено се взираше в брат си.

— И това е за нас? — невярващо попита Каролайн. Всички се обърнаха към дука за потвърждение.

— Само най-доброто за моя брат и неговата прекрасна невеста — изрецитира дукът приповдигнато.

Алиса погледна към Тристан и той й намигна съзаклятнически. Тя почувства как се изчервява от благодарност заради неговата доброта и му благодари с лека усмивка.

После ги изведе в розовата градина — единствената в цялото имение, която успяваха да поддържат както трябва. Небето бе намръщено, времето явно се разваляше. Вятърът пронизваше до мозъка на костите, внезапно се появиха буреносни облаци и заплиска дъжд.

Дукът залости вратата, след като всички побързаха да се приберат вкъщи, и съобщи:

— Страхувам се, че ще трябва да останем да преспим тук.

Алиса потърка разсеяно слепоочията си — в главата й пулсираше тъпа болка. Уморено се запита какво ще прави. Какво ли още трябваше да очаква от тази нощ?

Дъждът продължаваше да се слее безспирно. Алиса прекара следващите три часа с Луси и Моли. Опитваха се да се оправят с подготовката на стаите за гости.

Каролайн с благородство предложи тя и сестра й да си поделят една стая. Алиса реши да им предложи собствената си спалня. Щеше да премести една кушетка при Мейвис, да изнесе вещите си и да постави чисти чаршафи.

Дукът можеше да спи в стаята за гости, както и предния път. След едно основно почистване и смяна на спалното бельо всичко щеше да е готово.

Оставаше й Тристан, за когото трябваше да избере една от другите четири спални в източното крило. Но те всички бяха в една или друга степен непригодни. В първата камината не теглеше добре, във втората нямаше легло, третата бе обзаведена най-прилично — имаше дори килимче, — но дюшеците бяха ужасни и миришеха на плесен, четвъртата бе най-гола, но все пак разполагаше с най-нужните мебели, а и леглото бе голямо. Алиса се спря на нея — все пак удобството бе за предпочитане пред обзавеждането.

Тя си припомни, че Тристан бе демонстрирал приятен характер и добро чувство за хумор. Съмнително бе да започне да се оплаква от липсата на разкош и лукс.

Най-после стаите бяха готови и Алиса инструктира Пъркинс да покаже на всеки пътя, за да се преоблекат за вечеря. След това отиде до крилото на прислугата от кухнята, за да се погрижи за кочияша и лакея. Взе Луси със себе си, а Моли изпрати да помогне на двете благородни дами.

В кухнята обсъдиха заедно с мисис Стратън менюто за вечеря. После се отби в стаята на Мейвис, за да се освежи. Дукът бе настоял Алиса да присъства и тя не би могла да откаже.

Срещна се с Морган съвсем неочаквано пред вратите на салона. Дукът умело преодоля неловкото мълчание с радушен поздрав и сърцето й заби учестено при вида на официалните му вечерни дрехи. Те влязоха заедно в залата, но тя вече не слушаше коментарите му за времето. Взираше се с полуотворена уста в Тристан и Каролайн, които страстно се целуваха пред камината. Тристан бе прегърнал момичето и впил устни в нежната кожа на врата й. Ръцете на Каролайн бяха обвити нежно около врата му и повдигната на пръсти, тя се бе устремила към тялото му. После дланите на мъжа обхванаха гърдите й, галеха изящните извивки, а устните му се впиха страстно в нейните. Каролайн отговори с нежна въздишка и се притисна още по-близо до него.