Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Както и ексцентричността му, Каролайн — каза в отговор дукът като коментар на изявлението й за Брумел.

— Чух, че изпращал прането си на цели двайсет мили извън Лондон, защото там било единственото място, където вършели работата добре, ботушите му се чистели с шампанско. А какво ще кажеш за тримата шивачи, които му правят ръкавиците?

— Той е оригинален, Морган — твърдо настояваше Каролайн, защитавайки своя Бю.

— И Хенри Коуп е считан за ексцентрик — засмя се Тристан. — Познат е като „човекът в зелено“, защото всичко по него е в този цвят. Стаите му, мебелите, личните принадлежности също. Дори храната — яде само зелени плодове и зеленчуци.

— Колко необичайно — изплъзна се от устните на Алиса.

— Те са две ексцентрични контета — кисело изкоментира лейди Огдън.

— Виж, Присила, ти казваш винаги едно и също за всеки мъж, ако той не е Дук Уелингтън — отговори й Каролайн.

— Артър Уесли може и да не е романтик, но той е гений и най-голямата ни надежда, че тази страна ще успее да се справи с Корсиканското чудовище и неговите маршали.

— Аз все още предпочитам истинския романтик. — Каролайн наистина демонстрираше добро чувство за хумор. Тя погали ръката на Тристан. — Като моя скъп Трис или чудесния Лорд Байрон. Поезията му е изтъкана от вълшебство и красота.

— Не знаех, че четеш поезия, Трис — провлачено се обади Морган.

— Ти чу какво каза Каролайн, Морган. Истинска магия — подсмихна се Тристан.

— О, и вие… — Каролайн насочи вилицата си към Тристан. — Не съм единствената жена в Лондон, която намира Лорд Байрон за очарователен. Чух, например, за една сериозна омъжена дама, която не може да скрие чувствата си, щом се спомене името му. Виждат ги постоянно заедно и след вечерните партита тя винаги си тръгва с неговата карета.

— Бедният лорд Мелбърн — състрадателно промълви лейди Огдън. — Колко е ужасно да не можеш да контролираш собствената си съпруга.

— Всеки, който позволи на импулсивна жена като Каролайн Лаш да се развихри в Лондон, си заслужава скандала, който тя причинява — презрително каза дукът.

— Но тя има страхотни крака — закачливо се обади Тристан. — Видях я на бала на лейди Холанд миналата седмица. Не беше поканена, затова се бе маскирала и облякла като прислужница.

— Тристан — предупреди го лейди Огдън. — Чухме достатъчно за прелестите на Каролайн Лаш. Не мисля, че темата е подходяща. — Тя погледна към дука за подкрепа.

— Разкажи ни за последните новини от Военното министерство, Трис — любезно помоли Морган.

Тристан кимна и повтори последната информация за хода на войната. Това, изглежда, успокои лейди Огдън. Тя внимателно слушаше и почти се отпусна. Алиса предположи, че подобни разговори я караха да се чувства по-близо до убития си съпруг.

След вечеря господата не се оттеглиха по обичайния начин, а се присъединиха към дамите в салона. Тристан убеди лейди Огдън да посвири на пианото, докато той и Каролайн седяха един до друг на малкото канапе.

Алиса се оттегли встрани и се настани на един протрит стол в ъгъла на стаята, като се надяваше да остане необезпокоена, докато намери удобен случай да се извини и да си тръгне. Но съвсем скоро Морган притегли едно палисандрово кресло и седна до нея.

— Бяхте доста мълчалива по време на вечерята, мис Карингтън — каза дукът.

— Така ли?

— Надявам се, че не сте се отегчавали от разговора ни за Лондон.

— Точно обратното, Ваша светлост — отговори Алиса. — Аз мисля, че той беше… ъ… той ми изясни много неща. Разбрах колко малко знам за висшето общество.

— А искате ли да научите повече? Имам предвид лично.

Тя поклати глава:

— Разбрах преди доста време, че е безполезно да желаеш нещо, което не можеш да получиш — бе простичкият й отговор.

— И ще прекарате остатъка от живота си само във вашата малка къща? Странно, мис Карингтън, мислех ви за жена с по-висок дух — провокира я Морган.

Тя не го разочарова. Мъжът видя зелените пламъци в очите й.

— Няма да бъда в малката си къща, Ваша светлост. Мисля, че ще се наложи да отида в Корнуол веднага след като нещата тук се уредят — ледено го информира тя.

— При някое семейство?

— Не, ще работя за някого.

— Да ви наемат? И какво ще правите? Гувернантка? Или пък компаньонка? — невярващо питаше Морган. В съзнанието му изникна картината от последното му пребиваване в Рамсгейт — баба му и мисис Глиндън.

— Да, търся нещо подобно — бързо отговори Алиса. — Не успях да намеря работа като управител на имение. Така че нямам избор. — Тя се мъчеше да излъчва увереност и жизнерадост, но усилията й отидоха напразно.