Ейдриън Басо - Интимно предателство

— Бурята ме събуди. Помислих си, че чаша бренди ще ми помогне да заспя. Но когато слязох тук, чух шум и дойдох да видя какво става.

— Ха! — възкликна Алиса високо. — Моето пеене — изкикоти се тя. — Надявам се, че не съм ви изплашила. Лорд Карингтън винаги ми е казвал, че пеенето ми прилича на скимтенето на котка, която измъчват.

— Защо сте тук по това време?

— Правя визита на моя смел капитан — отговори му тя сериозно и повдигна ръката си с чашата към един портрет над камината.

От картината гледаше с развратен поглед млад мъж, облечен в костюм от времето на кралица Елизабет.

— Моят благороден прародител, сър Томас Карингтън. Морски капитан и капер, макар да съм почти сигурна, че е бил пират. Прилича му, нали? — Тя се обърна към Морган за потвърждение, но продължи, без да изчака. — Бил е произведен в рицар от добрата кралица Без за заслугите му към короната. Господ само знае какво означава това — ухили се широко и намигна на Морган.

— Бог да ви е на помощ, вие сте пияна!

— Бих казала твърдо не — избухна тя. — Пила съм само едно питие. — Тя протегна към него празната чаша.

— И то, може да е достатъчно за някой, несвикнал със силни напитки.

— Прекланям се пред вашите познания по въпроса, Ваша светлост. Но все още настоявам, че не съм пияна.

Морган отпи от брендито си, като я наблюдаваше съсредоточено.

— Какво ви разстрои толкова много, че да търсите успокоение в бутилката и самотата?

— Да не смятате да ми припомняте, че съм без средства, работа и покрив над главата?

— Това е трудна ситуация, разбира се, но това ли е истинската причина?

— Не съвсем — призна тя. — Развълнувах се от нещо, което мислех, че отдавна съм преодоляла и оставила в миналото.

— Какво?

Тя се сви на стола:

— Откакто бях съвсем младо момиче, не съм изпитвала толкова силна ревност и завист. Не харесвам това.

— Ревнива от кого?

— Каролайн — прошепна меко тя.

— Няма нужда. Вие сте хубава колкото Каролайн, всъщност дори по-хубава.

Тя изглеждаше изненадана.

— Защо мислите, че искам да изглеждам като Каролайн?

— Не е ли така?

— Не видът на Каролайн ме накара да завиждам, а нейната връзка с Тристан.

— Желаете Тристан? — почти излая Морган и усети, че самият той изпитва ревност.

Алиса поклати глава.

— Не това имах предвид. Брат ви е очарователен мъж, но аз съм впечатлена от неговите чувства, след като вече е сгоден. Това, което искам, е някой… някой, който да ме гледа, както Тристан гледа Каролайн.

— И как точно я гледа Трис?

— С… удоволствие… и възхищение… и щастие дори когато тя казва нещо глупаво — меко говореше Алиса.

Морган се наведе по-близо, за да долови по-ясно думите й.

— Той я гледа… с любов.

— Любов? — попита мъжът. Не бе сигурен, че е разбрал. — Нямате ли предвид страст?

Алиса поклати глава.

— О, не. Така помислих в началото, когато ги прекъснахме в салона. Но чувството му е повече от страст. Видях как искрено й се наслаждаваше. По време на вечерята и след това, когато лейди Огдън свиреше на пианото. Брат ви е много влюбен в годеницата си.

Тя го каза с такава сигурност, че Морган бе почти убеден. Той не беше се замислял досега, но предположи, че е възможно. Циник, какъвто си беше по природа обаче, дукът се съмняваше, че подобно чувство щеше да трае дълго.

— Изглеждате толкова впечатлен. Не обичате ли жена си? — попита тихо Алиса.

— Какво? Какво казахте?

— Попитах дали обичате жена си, Ваша светлост.

— Тя е мъртва — просто отговори Морган.

Въпросът й го накара да си спомни отношенията им с Валери. По едно време той дори си мислеше, че би могъл да се научи да обича жена си. А тя винаги се бе клела, че е страстно влюбена в него, поне в началото на техния брак. Не, никога не бе обичал истински Валери. И всичко, което си спомняше сега, бе нещастието, последвало връзката им.

— Толкова съжалявам. Не знаех. Каролайн спомена нещо за дукесата, която ви очаквала в Рамсгейт Касъл. Помислих, че това е съпругата ви. — Алиса се пресегна и сключи пръсти около китката му. — Не съм искала да ви причиня мъка.

Морган погледна в чистите зелени очи пред себе си и видя загрижеността й. Тя не беше отровена от обществото, разбра той. Затова можеше да си позволи подобен жест. Той също протегна ръка и нежно помилва нейната буза. Тя усети с цялото си същество топлото докосване, затвори очи и притисна лице към ръката, която я милваше. Беше просто чудесно.

— Толкова рядко нещо ли е любовта? Надявах се да я разбера — промълви тя и пое ръката му в своята.