Ейдриън Басо - Интимно предателство

По бузите на Алиса изби червенина, цялото й същество се изпълни с копнеж, който не можеше точно да определи. Нещо стегна гърлото й, тя като че ли видя себе си в прегръдките на Морган.

Дукът се изкашля високо и Тристан повдигна глава. Все още прегърнал Каролайн, той дрезгаво прошепна:

— Морган, лейди Алиса, добър вечер.

— Добър вечер, Тристан — спокойно отговори дукът, все едно че не бе забелязал пламенната сцена, на която неволно бяха станали свидетели с Алиса. — Ще пиете ли по чаша шери с Каролайн преди вечеря? — попита той и се доближи до масата с виното.

— Точно от това се нуждаем — каза Тристан. — Сигурен съм, че Каролайн ще го потвърди — той говореше вместо годеницата си, която бе скрила лицето си на гърдите му и явно се опитваше да се успокои.

Бе се опитала да се освободи от прегръдката на мъжа, смутена от чуждото присъствие. Но Тристан отказваше да я пусне, ръцете му продължаваха да я притискат нежно. Не че Каролайн искаше да се отдели от него. Всъщност тя го обичаше със страст, която плашеше и самата нея в определени моменти.

— Шери? — Морган повдигна чашата до ухото на Каролайн.

Тя му отговори с усмивка, после опря ръце в раменете на Тристан, за да го отблъсне.

— Благодаря, Морган — каза момичето, имитирайки спокойствие.

Но той й се усмихна в отговор и тя почувства как притеснението й се стопява.

— Мисля, че ти ще си чудесно попълнение към нашето семейство — проблеснаха очите му. — И съм дълбоко благодарен, че в твоите умели ръце… се крие успехът на оцеляването на фамилията. С нетърпение очаквам да стана грижовен чичо следващата година.

Каролайн бе спасена от по-нататъшните му закачки от идването на лейди Огдън, която отказа питие и се настани до камината в едно малко кресло от палисандър в очакване на Пъркинс да обяви вечерята. Той го направи и Морган инстинктивно предложи ръка на дамата, преди да осъзнае, че Алиса също се нуждае от кавалер. Обърна се, за да се коригира, но тя вече излизаше, като говореше с Пъркинс.

С настаняването също се получиха няколко неловки ситуации. Морган очакваше, че Тристан и Каролайн ще седнат на мястото на домакините от другата страна на голямата махагонова маса и ще го оставят сам да избере компанията си. Брат му обаче бе решил друго. Той настани годеницата си и сестра, й, а после с огромно удоволствие зае мястото между тях и му отправи щастлива усмивка. Дукът нямаше избор — остана му единствената възможност да оглави масата и Алиса бързо се настани на стола от лявата му страна.

Пъркинс и Нед сервираха костенуркова супа, докато Каролайн забавляваше всички с жизнерадостното си бъбрене. Алиса научи, че лейди Огдън е вдовица — съпругът й бе убит в битка на полуострова преди година. Той бе служил заедно с Тристан и това обясняваше как се бяха срещнали Лорд Гилингам и Каролайн. Трис бе напуснал службата, след като го бяха ранили тежко в същата битка, в която бе убит лорд Огдън.

Каролайн умело дирижираше разговора и по време на печеното говеждо и овнешкото на скара, гарнирано с варени картофи в сос, ухаещ на джоджен, Алиса получи представа за разгулния живот на висшето общество в Лондон, за безкрайната поредица от балове, соарета, партита и следобедни чайове. Игралните клубове, театрите, операта, циркът и Градините на Ваукс хол — всичко това удивляваше младата жена, свикнала с провинциалния затворен живот.

Тя през цялото време изучаваше сътрапезниците си, тъй като не й се говореше. Лейди Огдън бе в добро настроение, същото се отнасяше и за дука, но той явно се забавляваше сам. Каролайн беше на върха на щастието, защото вниманието бе изцяло фокусирано върху нея. Въпреки това тя често поглеждаше към Тристан. Той, на свой ред, не сваляше очи от нея. Обича я, осъзна Алиса с удивление. Бе забелязала страстта им, но бе впечатлена от факта, че те наистина бяха влюбени един в друг. Браковете по любов бяха голяма рядкост и въобще не се считаха за модерни, като се имаше предвид наложеният по този въпрос тон във висшето общество. Така че Тристан и Каролайн, изглежда, бяха сред малкото щастливци с късмет.

Разговорът се пренесе върху клюките. Стана ясно, че Каролайн се възхищава от някои отделни личности. Ставаше въпрос за Джордж Брумел, когото тя постоянно наричаше Бю.

— Въобще не ме интересува дали Бю не е в добри отношения с регента — въодушевено говореше тя. — Въпреки това го намирам за неописуемо очарователен. Негова постоянна цел е стилната и изящна елегантност. И вие не можете да отречете добрия му вкус. Дрехите на Бю, къщата, мебелите, библиотеката — всичко, което притежава, е забележително и заслужава възхищение.