Ейдриън Басо - Интимно предателство

Алиса спря за момент, като поглъщаше всички толкова познати звуци и миризми. Тези хора представляваха единственото семейство, което някога бе имала. Сега трябваше да се разделят. Очите й се изпълниха със сълзи, краката й се подкосиха при мисълта за това, което бе направил баща й. Усещаше сърцето си да бие в гърлото и не можеше да понесе чувството на безпомощност и отчаяние.

„Трябва да бъда силна“ — каза си тя, преглътна сълзите и прочисти гърлото си шумно, за да привлече вниманието им. Като подбираше внимателно думите си, Алиса започна:

— Дукът на Гилингам току-що ме информира, че сега той е собственик на Уестгейт Менър.

Мисис Стратън пое рязко дъх и едва не изпусна чинията с горещата супа в скута на Нед. Моли изхълца. Останалите мълчаха.

— Знам, че ударът е ужасен — продължи Алиса, — но дукът изглежда честен човек и ще направя всичко, което зависи от мен, за да запазите работата си в имението, преди да си замина. Ще успеете ли да сервирате вечерята след час, мисис Стратън?

Жената безмълвно кимна в отговор.

— Ще съобщя на Пъркинс да подреди масата в трапезарията за гости. Нед може да му помогне със сервирането. — Алиса плъзна поглед по мълчаливите, изплашени, изразяващи мъка лица. Толкова много чувства и мисли я вълнуваха в момента, че не можеше да им каже нещо смислено. — Ще ми липсвате — прошепна тя бързо и излезе, като остави цялата група от замаяни хора сами да се справят с шока, който бяха предизвикали думите й.

Алиса вече чакаше в трапезарията, когато дукът дойде. Те мълчаливо седнаха и вечерята започна. Морган се почувства странно, когато му посочиха мястото на господаря и собственика на имението, но не каза нищо. Алиса седеше от дясната му страна и той с любопитство очакваше какво ще последва — обикновено подобно разположение на масата се считаше за доста интимно. Но Морган съвсем не бе разочарован.

Забеляза, че тя носеше друга рокля, и макар сивото да бе по-приятно от предишния убит кафяв цвят, впечатлението отново бе на поразяваща бедност. Морган усети, че се пита как ли изглежда жената до него под прекалено широката дреха и доста се учуди на посоката на мислите си.

Интимните връзки след смъртта на жена му се свеждаха до кратки, задоволяващи страстта му преживявания и никога не продължаваха повече от няколко месеца.

Дукът знаеше, че е хубав, богат и с репутация на надарен любовник и щедър мъж, така че интересът на жените бе нещо съвсем нормално.

Някои се страхуваха от надменното му поведение, но повечето го считаха за очарователно предизвикателство и полагаха много усилия, за да привлекат вниманието му. Той, от своя страна, намираше усилията им за ласкателни, а и това го забавляваше. Но лорд Гилингам никога не се впускаше пръв във флирт, нито пък бе почувствал необходимост да го прави, ако не му дадяха ясно да разбере, че е харесван и желан. Досега.

Морган огледа с внимание залата, докато Пъркинс сервираше. Многобройните свещи, разположени върху шкафовете и голямата махагонова маса, хвърляха меки отблясъци. Дукът подозираше, че съвсем умишлено не бяха запалили огромния полилей, но въпреки приглушената светлина, можеше да забележи износените тапети, избледнели на места, от които по разни причини бяха свалени картини или друга украса. Голите, студени стени ярко контрастираха на отрупаната със скъп фин порцелан маса, по която блестяха позлатените прибори и просветваха кристалните чаши. Дукът се намръщи, когато видя добре познатия му вече Пъркинс да влиза с отрупан с ястия поднос. Съмняваше се, че Алиса често вечеря по подобен начин.

Пъркинс царствено сервира вечерята. Помагаше му млад мъж, който явно се притесняваше. Ястията бяха прости, но изненадващо вкусно приготвени. Първо поднесоха ухаеща, подправена с къри супа, последва я желирана дива патица с гарнитура от пресни картофи и зеленчуци, а десертът беше плодов пай.

Морган ядеше с апетит, когато забеляза, че Алиса само побутва парчетата месо в чинията си. И двамата избягваха неприятната тема, така че разговорът се въртеше около чудесната храна и времето. След като почистиха масата, Пъркинс поднесе няколко бутилки, остави ги в близост до господарите и попита.

— Бихте ли желали още нещо, Ваша светлост?

— Не, Пъркинс. Моля те, предай на готвача, че вечерята беше чудесна — отговори дукът и освободи иконома.

Забеляза, че старият човек се поколеба, но след като получи утвърдителен знак от Алиса, излезе от стаята.

— Шери, мис Карингтън? — учтиво попита Морган и напълни чашата й.