Ейдриън Басо - Интимно предателство

Венециански скулптури от стъкло стояха до кристални чаши и изящни порцеланови фигурки. Забележителна колекция от нефрит изпълваше огромна стъклена кутия, истинска антикварна рядкост. По стените висяха многобройни произведения на италиански художници от Ренесанса и холандски майстори от седемнайсети век. Дори и галерията на принца регент изглеждаше жалка в сравнение с изумителната гледка.

Алиса внимателно наблюдаваше дука. Тя винаги преценяваше хората по реакцията им, когато за пръв път влизаха в тази стая. Въпросителният поглед, който мъжът й отправи, я изненада. Беше очаквала обичайната алчност. Озадачена, попита:

— Може би не съм разбрала правилно и вие не сте тук, за да си приберете дължимото след играта на карти с виконт Мългрейв?

Морган почувства, че търпението му се изчерпва.

— Мадам, ако имате някакво намерение да продължите да работите в това имение, незабавно извикайте виконта или управителя, или някой друг с необходимите пълномощия, за да мога да си свърша работата.

— Аз ръководя имението, Ваша милост — отговори Алиса, като не се сдържа и също повиши глас.

— Коя, по дяволите, сте вие?

— Алиса Карингтън.

— Съпругата на лорд Карингтън?

— Дъщеря му.

Отговорът й го изненада. Та тя бе облечена като прислужница. Дори по-лошо. Погледът му я измери преценяващо, плъзна се бавно по всяка линия на тялото й. Тя бе висока. По-висока от повечето жени, които познаваше. Държеше тялото си гордо изправено, почти сковано. Лицето й бе ъгловато с високи скули, прав, изящно очертан нос и пълни чувствени устни. Беше бледоруса, едва забележима лека руменина обагряше бузите й. Но очите й наистина го впечатлиха. Въпреки очилата, той ясно виждаше дълбоката зеленина, засенчена от дълги, тъмни мигли. Бадемовидната форма на очите придаваше на лицето й екзотично, загадъчно изражение. Опънатата й назад, пристегната коса не му даваше възможност да прецени точния й цвят и дукът реши, че това е възможно най-неподходящата прическа за една млада жена. Роклята й, чийто цвят също не можеше да се определи, бе съвсем обикновена и явно излязла от мода. Неугледната дреха падаше свободно около тялото й и изцяло прикриваше формите му. Но красивото й лице продължаваше да го привлича, въпреки волята му. Тя не бе красива в общоприетия смисъл на тази дума, но чертите й бяха класически и цялото й същество излъчваше достойнство и изисканост, които силно го заинтригуваха.

— Не знаех, че Джеръми Карингтън има семейство, което живее в Уестгейт Менър.

— Е, добре, вече знаете. — Алиса му отправи смразяващ поглед, който дукът напълно пренебрегна.

— И вие управлявате имението, лейди Карингтън?

— Мис Карингтън — сухо го поправи тя.

— Не ви разбрах…

— Лейди Карингтън, моята майка, почина. Аз предпочитам да се обръщат към мен с мис Карингтън.

— Чудесно, мис Карингтън — с плътен глас продължи дукът, като нарочно подчертаваше всяка сричка. — Та вие управлявате имението?

— Точно така.

— Тогава мога ли да попитам какво е всичко това? — Мъжът очерта кръг с ръката си, като явно имаше предвид странната колекция от произведения на изкуството. — Да не би да е личният ви кабинет, откъдето ръководите делата си?

— Не точно — предизвикателството ясно се усещаше в гласа на Алиса, а в очите й проблесна заядлива искрица.

Тя разбираше, че той едва контролира яда си, защото се бавеше да му даде информацията, която го интересуваше. Знаеше, че е груба, но никак не я бе грижа. Защото дукът все още не бе обяснил внезапното си посещение. Като усещаше, че той я разглежда и преценява най-безцеремонно, младата жена се опита да възвърне самообладанието си.

— Нека започнем отначало, мис Карингтън — меко каза дукът.

— От началото на какво, Ваша светлост?

Този отговор го накара да се приближи бързо към нея и да се надвеси застрашително над масата срещу Алиса. Мрачното му изражение й подсказа, че е отишла твърде далече.

— Не си играйте с мен, мис Карингтън. Предупреждавам ви, в момента не съм в настроение за подобни неща.

Тя се отдръпна, тъй като мъжът се надвеси още по-близо към нея и младата жена можеше да усети дъха му върху лицето си. Сърцето й заби лудешки и Алиса реши да изясни въпроса:

— Както разбрахте, лорд Карингтън отсъства. В подобни случаи аз поемам такива… проблеми като този. Предполагам, че той ви дължи пари.

Облаците по лицето на дука се сгъстиха и Алиса бързо продължи:

— Аз съм картотекирала всички ценности в тази стая. Както се вижда от пръв поглед, разполагам със значителни богатства, някои предмети дори се считат за безценни. Можете да си изберете каквото желаете на стойността на сумата, която ви дължи лорд Карингтън. Ако предпочитате да ви се изплати в брой, моля ви да ми дадете двайсет и четири часа, за да осигуря необходимото. Мога ли да попитам сега колко ви дължим?