На Морган никак не му харесваше да бъде считан за тлъста плячка, за един от най-многообещаващите ергени и партии. Той въобще не възнамеряваше да се жени отново. Краткият му брак, приключил преди няколко години, бе болезнен, изпълнен с неприятни преживявания — пълен неуспех. При никакви обстоятелства, не би се решил на ново фиаско.
— Оставам с най-голямо уважение към вас, сир, но бихте ли склонили да сменим темата? Вече започвам да губя апетит, а ястието е разкошно.
Регентът, чийто брак с принцеса Шарлота също бе нещастен, побърза да се съгласи:
— Трябва на всяка цена да ви разкажа за новите холандски картини, които заедно с лейди Хартфорд избрахме за моята колекция…
Дукът облекчено въздъхна и се заслуша в ентусиазираното бъбрене на принца за последните му ценни придобивки.
След приключването на обяда и разглеждането на картините, на които дукът горещо се възхити, той най-после бе свободен да си върви. Докато чакаше пред Карлтън Хаус каретата си, с удоволствие вдишваше прохладния свеж въздух в напразни опити да проясни замаяната си глава и в клетви никога да не се поддава на изкушението да прекара нощ като последната. „Остарявам вече за подобни преживявания“ — мислеше Морган, докато се качваше в спрялата пред него карета. Веднага се отдръпна рязко, защото видя, че вътре имаше някой:
— Какво, по дяволите… — раздразнено започна той и в този момент две силни ръце го натикаха вътре.
Морган инстинктивно повдигна сабята си, за да не закачи пода. Вратичката веднага се затръшна след него. Дадоха му само няколко секунди да се опомни и конете потеглиха.
— Моля да приемете извиненията ми за необичайните обстоятелства, при които се наложи да се срещнем, Ваша светлост. — Мъжът, който седеше на отсрещната седалка, говореше тихо и отчетливо, чертите на лицето му едва се различаваха в полумрака. — Имам заповед срещата ни да бъде запазена в пълна тайна.
— Лорд Касълриг? — удивено възкликна дукът, като си помисли, че е разпознал гласа, но намираше, че е почти невъзможно, направо смешно, член на правителството, и то особа като самия секретар по международните въпроси, да се държи по този начин.
— Впечатлен съм. — Лорд Касълриг се наведе напред и внезапният лъч светлина, проникнал през завесите на каретата, освети напрегнатото му лице. — Още веднъж моля да бъда извинен за грубостта, но въпреки всичките ни опити не успяхме да уредим случайна среща.
Дукът поклати невярващо глава:
— Но аз ви видях в Уайт миналата вечер, нали?
— А, вие си спомняте! А аз си мислех, че едва се държите на краката си и не искате да виждате никого. Моят човек ме информира после, че сте започнали да пиете няколко часа, преди да пристигна.
— Наистина попрекалих — унило каза дукът. — Но вечерта бе по-особена — брат ми Тристан обяви, че се е сгодил.
— Поздравления!
Лорд Касълриг направи кратка пауза и продължи:
— Оказва се, сър, според последните доклади на нашето разузнаване, че вие използвате значителното си влияние, за да подкрепяте император Наполеон.
— Какво? Ясно ми е, че цялата страна е като полудяла заради тази проклета война с Франция, но вашите обвинения са направо абсурдни.
Явно доволен от реакцията на дука, лорд Касълриг повдигна ръка, за да спре тирадата на Морган:
— Достатъчно опит имате, Ваша светлост, за да разберете, че някой иска да ви припише престъпление, за което не сте отговорен. Но доказателствата срещу вас са значими и изискват разследване. Ситуацията значително се усложни след намесата на военния ни отдел. От няколко месеца жизненоважна за нас информация изтича и се влива в Англия чрез мрежа от френски шпиони, които периодично изпращат и приемат куриери на определени за целта места по крайбрежието на Портсмут. Използват по-точно частната собственост около Рамсгейт Касъл.
— Моето имение?
— Разбрахте ме правилно.
Дукът се намръщи:
— Трудно ми е да повярвам, че хората ми са намесени в тази история, лорд Касълриг. Почти всеки, който в момента обитава замъка, е служил на семейството ми вярно с години.
— Нямаме конкретни доказателства за точно определен човек, освен изфабрикуваните срещу вас. Ясно е обаче, че някой, който е много информиран за порядките в имението, помага на шпионите, а обвинява вас.
Дукът се облегна назад и несъзнателно забарабани с пръсти по страничната облегалка.
— Засега не мога да кажа нищо, но явно никой не е извън подозрение.
— Във военния отдел също мислят така, но са изправени пред дилема. Всичко, което знаем досега със сигурност, е, че съществува човек на име Фолкън, който насочва и управлява шпионската мрежа. Считаме, че ядрото на организацията вече е успешно внедрено в имението. За съжаление нашият информатор беше открит мъртъв в един публичен дом преди три дни.
Читать дальше